Телефон за записване:

052 / 30-28-51 (до 55)

Спешни случаи:

052 / 30-28-53

Търсене в целия уебсайт

    • 22.11.2017

    Проф. д-р Красимир Иванов в интервю за в. "Аз-буки": Финансирането на образованието е инвестиция, не разход

    Проф.  Иванов, Медицински университет – Варна се откроява на академичната карта в страната ни. Какво заложихте в стратегията за развитие на Университета?

    Най-важен е човекът! Първи и стратегически приоритет е кариерното му развитие, финансирането му спрямо обективната оценка на труда му. На второ място е базата на университета - образователната инфраструктура на студентите. Инвестирахме огромни средства за дигитализиране на процесите. Спечелихме най-добрия IT-проект за дигитализация на учебния процес и системата за дистационно обучение. Изградихме огромна сървърна база за свързване на всички университетски звена и на болниците. Интегрирахме системи, които позволяват, когато преподавателят изнася лекция във Варна да го слушат във филиалите ни в други градове. Планираме изграждането на нова сграда за симулационен център. Инвестираме близо 40 милиона собствени средства в образователната ни инфраструктура.

     

    Разкриваме нови специалности като медицински оптометрист, логопедия. Имаме осъзната политика, първо правим сериозно проучване за необходимостите и после разкриваме специалност.

     

    Медицинският университет е голяма структура . Има ли разлика в обучението, в академичния живот във Варна и във филиалите?

    Обучението е еднакво. Единствената разлика е в технологичното оборудване на лечебните заведения, които са база за обучение, но с новите модерни симулатори и симулационни центрове тези разлики ще бъдат преодолени. Практиката е вече нещо друго. Симулаторите се усървършенстват, но медицината не може да се учи задочно.

    Университетът действително е голяма структура с факултети в Шумен, Сливен, Велико Търново, с университетски болници. Трябва да има чувство за социум. Всеки трябва да знае постиженията на университета, това създава мотив да се включат и другите. Когато успехът е споделен и получи положителна оценка публично, хората се мотивират.

    Развиваме институционалните си медии – интернет сайт, youtube канал,  официални страници в социалните мрежи. Ние сме първите със собствена телевизия.

     

    Реализирате и много социални кампании. Каква е целта им?

    -Да, кампаниите, свързани със социалните проекти, които университетът осъществя, са  постоянни. Насочени са както към системата на здравеопазването, така и към социалните политики. Ангажирани сме по отношение на денталната медицина, на детското здраве, създаваме кампании за възпитанието на децата и профилактиката.

    Чрез нашите кампании и провежданите профилактични прегледи се опитваме да откриваме на ранен етап сериозни заболявания като онкологичните - рак на гърдата, на устната кухина, заболявания на сърдечно-съдовата система или неврологични. Дори не мога да ги изредя...

     

    Не е ли проблем финансирането?

    Категорично не! Кампаниите се финансират от Университета, а студентите и преподавателите инвестират времето си за осъщесвяването им. Когато една работа се върши с хъс, желание и лична мотивация, то резултатите са видими за всички. Финансирането на образованието е инвестиция, не разход. Така постъпихме и при провеждането на политиката ни спрямо чуждестранните студенти.

     

    Обяснете, проф. Иванов?

    Всички инвестиции в Медицински университет - Варна, за които говорих, доведоха до качество на предлагането на образователния продукт, което търсят и очакват чуждестранните кандидати. Например в нашия университет се получи нещо безпрецедентно в образователната история на България. За първи път откакто има висше обазование у нас, станахме единственият университет, в който трима чужденци кандидатстват за едно място. Това е много добре, селекцията е още на приема. А когато има качество на входа, ще има и качество на изхода.

    Усилията на ръководството на университета за постигане на високо качество бяха високо оценени с наградите BEST INNOVATION FOR EDUCATION на един от най-мащабните форуми за технологии, иновации и предприемачество в Европа – Webit Festival 2017. Новата, високотехнологична база за обучение на студентите от Факултета по Фармация бе удостоена със званието „Сграда на годината“ в образователния сектор.

     

    Изтъквате, че залагате на качеството на обучението. Какви са резултатите от това?

    Имаме 1200 чуждестранни студенти. От тях над 90 на сто са от страни, членки на ЕС. Най-брогобройни са от Германия – около 600 души, следват от Великобритания, Испания, Италия. Те изучават медицина у нас, защото им предлагаме качествено образование. Наскоро дойде екип на английския телевизионен канал ВВС. Направили допитване: в кой университет в Източна Европа учат най-много британски граждани. Оказа се при нас. Тв-екипът поиска да проучи какво е качеството на образованието, което получават сънародниците им, каква е болничната база, доволни ли са обучението. Останаха впечатлени от видяното.

     

    А каква е ситуацията при студентите, български граждани?

    Конкуренцията е изключителна – 10 души кандидатстват за място в МУ-Варна.

     

    Стотици медицински специалисти учат тук и заминават. Защо поднасяме готов ресурс на други държави?

    Много са действията, които незабавно трябва да се предприемат в това отношение. И не чакайте някой да дойде и да ни каже какво да правим.

    Системно в България се съобщава за нападения над медици, побоища, заплахи. Кой насажда омразата? Това явление не съществува в нито една друга европейска държава!

    Заплащането – друга сериозна причина завършилите медицина да търсят работа зад граница. У нас младите лекари плащат за специализациите си. Един абсурд! Никъде го няма - хем да работиш, хем да не ти плащат, а и трудов стаж не ти се води. В това отношение сме уникални – в света го няма.

     

    Как мислите, трябва ли да има Фонд за лечение на деца в чужбина?

    Държава, която уважава себе си, не трябва да го допуска. Никъде по света няма такава организация. Защо средствата, които  държавата плаща на чуждестранна болница, за да лекува българско дете, не се инвестират в националното здравеопазване? Целта е българските лекари в българските болници да лекуват българчетата. По-добре е да се построи нова болница, да се купи апаратура, да се покани специалистът да работи тук, да създаде екип... Това вече е инвестиция. Плащането навън е разход. Аз съм против разхода. Защо сме решили, че навън болниците и лекарите са по-добри?

    Трябва да се направи анализ на заболяванията, от които най-много страдат сънародниците ни и оттук да се започне със създаване на модерно болнично заведение, квалификация на екипи и т.н.

     

    Интервю на Надя Кантарева, в-к „Аз-Буки“

     

    • 16.11.2017

    Проф. д-р Красимир Иванов: Парите за лечение в чужбина трябва да се инвестират в български болници

    Интервю на Наталия Господинова за Дарик радио – Варна

     

    Колко от студентите, които завършват МУ-Варна, остават в България?

    Трудно е да се каже, но за съжаление процентът на тези, които остават, не е голям, тъй като възможностите, които предоставя системата на здравеопазването за младите хора, не са атрактивни.

    Какво трябва да стане, за да мотивираме тези млади хора да останат в България?

    Да има модерни, високотехнологични учебни заведения, да получават достойно заплащане, да имат възможността да специализират по специалността, която те са си избрали, да имат условия за живот, да могат да създадат семейства, децата им да имат възможност да бъдат в добри детски градини и училища, да получават признание от обществото, а не да бъдат обиждани, бити и гонени.

     

    Какво ви споделят завършващите студенти? Накъде се отправят?

    Това, което споделят, е гордостта и удовлетворението, което са получили от образованието си в МУ-Варна. Успяхме да създадем общност и те действително се гордеят, че са завършили МУ-Варна. Отзивите от местата, където отиват да работят, от техните работодатели и пациенти са изключително положителни. Неслучайно университетът е търсено учебно заведение не само за България, тъй като тук 10 човека кандидатстват за 1 място, но и успяхме да постигнем нещо, което не се е случвало в образователната история на България - трима чужденци да кандидатстват за едно място в българско висше училище, което е едно признание.

    Удовлетворени са от образованието, но въпреки всичко заминават за чужбина. Защо?

    Всеки търси отговор на инвестицията, която е направил в себе си, която родителите са направили в образованието му, защото да те издържат 6 години да живееш в чужд град, за тези, които не са оттук, да знаеш два езика, да имаш европейска диплома, отлична подготовка – е, къде ще отидете да работите?

    Кога според Вас ще настане истинската криза за медицински кадри в България?

    Кризата и сега е факт. Просто още не се вижда и не се усеща. Ако приемем, че днес всички условия, които Ви изброих, да задържим младите лекари да работят в България са факт и ако днес приемем толкова студенти, колкото са необходими, те ще станат лекари след 10-12 години. Ако имаме решение на всички въпроси, които днес поставяме, и всичко е направено - има финансиране, има бройки, има капацитет в университетите и болниците, добра апаратура - резултатът ще дойде след 12 години. А тъй като към момента не виждам това да е реализирано, вероятно този срок ще бъде много по-нататък. Официалната статистика, която дава Български лекарски съюз за демографския състав на лекарите в България, е още по-тревожна - над 55% са между 55 и 60 години и през следващите 5 години ще излязат от активната медицина.

    Има ли недостиг на медицински кадри в Университетската болница „Св. Марина“, където Вие сте председател на борда?

    Там няма недостиг, по-скоро има излишък, защото интересът към болницата е много голям и голяма част от тези, които завършват, търсят възможност да започнат специализация в „Св. Марина“, тъй като апаратурата е добра, базата е добра, преподавателите са на ниво, изобилието от клинични случаи и възможността човек да натрупа опит за кратко време е много голяма. Практически обаче е невъзможно да бъдат назначени всички, които искат да специализират, защото съгласно изискванията на наредбата те трябва да имат трудов договор в лечебното заведение, а ако вземем всички, ще излезе, че имаме повече лекари, отколкото пациенти в болницата, което е абсурд.  А и не само това, ние трябва да можем да им осигурим и възнаграждение. Получава се нещо, което го е имало по време на турското робство – „данък зъби“: хем да работят, хем да си плащат.

    Колко пациенти има университетската болница? Има ли лимит или приемате абсолютно всички желаещи?

    Има лимит, ние сме в общата рамка на здравеопазването в страната, но проблемът идва от инсуфициентната болнична помощ в останалите райони на Североизточна България, тъй като от Плевен или от Пловдив насам „Св. Марина“ е единствената високотехнологична болница и всички тежки случаи се насочват към нея и това, което ни затруднява -  за тежките случаи ние сме подготвени, можем да решим проблема, но за средно тежките и леки случаи вече няма възможност да се лекуват  в голяма част от Североизточна България и биват насочени към нас, което буквално ни задръства. Клиниките са препълнени.

    Случва ли Ви се да връщате пациенти?

    Спешно болен няма как да върнем, но се налага да изчакват тези, които се нуждаят от планово лечение.

    Мисли ли се за разширяване на болниците в такъв случай?

    Имаме готов проект с една сграда, която е била на бившата детска психиатрия, която планираме да трансформираме в хематологична клиника, тъй като хематологичната клиника на „Св. Марина“ е единствената в тази част на България. Ние сме първите, които започнахме благодарение на това, че привлякохме специалисти от чужбина да работят във Варна, започнахме да извършваме костномозъчни трансплантации на възрастни хора и на деца и поради това базата не достига. Понастоящем клиниките по онкология и хематология са в новата сграда на комплексния онкологичен медицински център в болницата, но се задъхват и двете структури. Като добавим към това, че и лъчетерапията започна да работи активно, а това е една от най-модерните лъчетерапии в България - с три линейни ускорителя, с възможност за радиохирургия и съчетано с комплексната онкологична помощ, която единствени в страната предлагаме на всички пациенти, потокът към Св. Марина“ е много голям и затова трябва да направим всичко възможно да усвоим този леглови фонд, за да разгърнем една модерна хематологична клиника, която ще бъде и за костномозъчни трансплантации, и за лечение със стволови клетки, и за таргетни терапии. Така едновременно ще можем да увеличим капацитета на онкологията и хематологията.

    Разполага ли с всичко необходимо болницата за лечение на пациенти, които по принцип търсят спасение извън границите на България?

    Разбира се, по нищо не отстъпваме на водещите европейски клиники и центрове. Ако има нещо, за което в момента нямаме достатъчно опит да бъде извършено, не представлява никакъв проблем да поканим специалист от чужбина да дойде да оперира и лекува в България.

    По-евтино ли ще ни излезе да поканим тук специалистите от чужбина?

    Не само че ще е по-евтино, но и когато ние пращаме деца да се лекуват в чужбина, това е разход, защото бедният българин плаща на богатите европейски болници, докато, ако тези пари се инвестират в българското здравеопазване, българските лекари и апаратура за българските болници, това е инвестиция. Това нещо ще се връща многократно, тоест трябва да правим разлика между разход и инвестиция. Аз мисля, че е по-редно да се инвестира в българското здравеопазване.

    Мислите, че е по-добър вариант не лекар, а финансист да ръководи българското здравеопазване? Имам предвид новия министър Кирил Ананиев?

    Трудно ми е да правя такива обобщения. Аз познавам лично г-н Ананиев, желая му успех, дано да има възможност да реализира това, което има като заложби, знания и умения, тъй като това е човек, който познава задълбочено системата от много години и с екипа, който е покрай него, мисля, че има реални шансове тези хубави неща, за които говорим, да почнат да се случват и да спре тази бърза въртележка на здравни министри. Искрено му желая успех и здраве. Може да разчита на експертния потенциал, който има в МУ-Варна, и опита, който има ръководството на „Св. Марина“ в управлението и мениджмънта на болничната помощ, които може да ползва по всяко време.

    Той е заобиколен от достатъчно лекари, за да бъде компенсирано немедицинското му образование.

    Разбира се. Науката за управление кибернетиката работи с един бит, с информация. Когато имаш информация, може да управляваш системата. Изключително полезно е, че той има огромна информация, и когато знаеш откъде и от кого да търсиш информация, и да има след това екип, който да я анализира, много по-лесно се стига до правилните решения.

    Според Вас достатъчни ли са стотиците милиони в бюджета за допълнително здравеопазване?

    Не. Усилията трябва да са в две направления - от една страна тези средства, с които разполага системата на здравеопазването, да се използват ефективно, от друга страна определено трябва финансов ресурс, който да бъде насочен в две направления. Първото е за финансиране дейността и заплащането на работещите в системата на здравеопазването и, второ, в базата и в апаратурата, защото без добри лекари и добри болници няма как да се случи добро здравеопазване в България. По отношение на изразходването това, което наблюдаваме, е една фрапантна диспропорция в средствата, които се отделят по райони. Диспропорция, която няма логично обяснение. Например, информацията, която имаме за деветмесечието: Защо в Пловдив са дадени 206 милиона, а във Варна - 85? Защо в Пазарджик има 44 милиона, в Добрич - 10? В България не се финансират структури, по правилата се финансират дейности. Нали принципът е, че парите следват пациента, тоест би трябвало и разпределението на парите да е спрямо тях.

    Станахте почетен гражданин на Сливен,  а защо не сте и на Варна?

    Почетен гражданин на Сливен го приемам като едно признание към хората и екипа, с които работя. Тази година имах честта и удоволствието да връча дипломите на първите завършващи студенти във Филиала на МУ-Варна в Сливен. Нямате представа как грееха тези млади хора, на които дадохме възможност от една страна да получат своето образование в родния си град, от друга страна това са медицински сестри и акушерки, които се включиха в работата, защото обучението по медицина, знаете, не е задочно, то се извършва в болниците и ние наситихме със 160 млади специалисти лечебните заведения в Сливен. По-този начин разрешихме трайно и кадровия медицински проблем, защото това е устойчива бройка и тенденция. И хората го оценяват.

    Кадровият проблем с медицински сестри и акушерки и във Варна ли се решава така?

    До голяма степен да. Щеше да бъде трагично, ако нямаше Медицински университет във Варна. Проблемите в здравеопазването подлежат на многопластово решение  и дано бързо да се вземат адекватните решения. След като ги вземем в пълния им обем, след 12 години ще видим резултата.

    В МУ-Варна от колко държави идват студенти?

    Към момента обучаваме студенти от 44 държави в света. Имаме 1200 чуждестранни студенти, които провеждат обучението си на английски език. През първите две години те изучават усилено и български език, за да могат, когато започнат клиничната си практика, да комуникират с пациентите си.

    Има ли случай, когато чуждестранен студент остане да практикува в България?

    Да, има. Има и конкуренция за такива, които искат да останат да работят в България. Проблемът идва от това, което вече казах – за да специализират, те трябва да бъдат назначени на работа. И в момента имаме желаещи и те ще бъдат назначени – от Германия, от Япония, от Великобритания, което може само да ме радва.

    Да се надяваме, че така може част от проблема да бъде решен - с чуждестранни студенти, завършили медицина във Варна.

    Ако във всички лечебни заведения условията са като в „Св. Марина“ – със сигурност да!

     

     

    • 12.11.2017

    161 лекари се дипломираха в МУ-Варна

    161 млади лекари получиха дипломите си от ректора на Медицински университет – Варна проф. д-р Красимир Иванов по време на тържествена церемония, състояла се днес, 11 ноември 2017 г., в Зала 1 на ФКЦ-Варна. 37 от абсолвентите завършват висшето си образование с отличен успех. Първенец на випуск 2017 е д-р Драгомир Стоянов, който завърши обучението си с успех 6.00 и бе удостоен с най-високото отличие на Факултета по медицина „Златен Хипократ“. Редом с българските си колеги, дипломите си получиха и студенти от държавите Великобритания, Германия, Русия, Гърция, Кипър, Швеция, Норвегия, САЩ, Ливан, Македония, Украйна и Турция, обучавали се в англоезичната програма по медицина. ​

     

    „Дипломата, която получавате днес, ви дава нови възможности и хоризонти. Използвайте ги! Бъдете пример за следващите поколения, работете и живейте така, че да привличате нови млади хора към лекарската професия. Бъдете ментори, бъдете модел за подражание.", каза в приветственото си слово ректорът проф. д-р Красимир Иванов.

    Традиционно един от най-тържествените моменти в церемонията бе полагането на Хипократовата клетва. Дипломантите произнесоха клетвата, повтаряйки словата след декана на Факултета по медицина, проф. д-р Радослав Радев.

    Всички 37 отличници на 51-вия випуск на Факултета по медицина получиха парична награда от ректора професор Красимр Иванов. Парична награда на отличника предостави кметът на Варна г-н Иван Портних, която бе връчена от зам. кмета г-н Пейчо Пейчев. Две едногодишни стипендии за специализация в Университетската болница „Хадасса" в Ерусалим, Израел, предостави президентът на „Интернационална медицинска асамблея България" проф. д-р Красимир Методиев.

    За първи път тази година бе учредена и връчена награда на името на бележития варенски лекар д-р Никола Василев Сираков за абсолвент с най-високи постижения по време на следването си в областта на науката на д-р Георги Стоянов.

    Проф. д-р Антон Тончев и доц. д-р Минко Минков от Катедрата по анатомия и клетъчна биология, проф. д-р Вилиян Платиканов от катедрата по Анестезиология, спешна и интензивна медицина и доц. д-р Бранимир Каназирев от Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести бяха отличени с наградата „Любим преподавател на абсолвентите".  Награда за цялостен принос в изграждане и развиване дейността на Студентския съвет към МУ-Варна и утвърждаване авторитета на академичната структура бе присъдена на четиримата най-активни студенти – Дойчин Николов, Тургай Калинов, Иван Андреев и Сави Шишков.

    Музикален поздрав към  дипломантите отправиха тримата тенори от The Unique Voices.

    Сред гостите на церемонията бяха още Народният представител в 44-тото народно събрание проф. д-р Анелия Клисарова, председателят на комисия „Здравеопазване“ в Община Варна доц. Антоанета Цветкова, изпълнителният директор на УМБАЛ „Св.Марина“-Варна проф. д-р Валентин Игнатов, изпълнителният директор на АГ болница проф. Емил Ковачев, началникът на МБАЛ при ВМА-Варна полк. доц. д-р Ивайло Въжаров, изпълнителният директор на МБАЛ Добрич д-р Трифон Йорданов, управителят на УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас д-р Даниела Георгиева, деканът на Медицински Факултет при МУ-Плeвен проф. д-р Аспарух Аспарухов, деканите от Технически университет – Варна на Факултета по изчислителна техника и автоматизация доц. д-р инж. Недялко Николов, електротехнически факултет доц. д-р инж. Маринела Йорданова, корабостроителен факултет доц. д-р инж. Илия Хаджидимов и Машинно-технологичен факултет доц. д-р инж. Георги Антонов, както и членовете на съвета на настоятелството на МУ-Варна проф. д-р Димитър Камбуров и доц. д-р Георги Маринов.

     

    • 07.11.2017

    Кампания „Ако се съмняваш, провери!“ ще се проведе за шести пореден път във Варна

    В периода 12-13 ноември 2017 г. ще се проведе ежегодната информационно-профилактична кампания „Ако се съмняваш, провери!". Инициативата се организира за шеста поредна година по повод месеца за борба с рака на устната кухина - ноември.

    Кампанията се организира от Асоциацията на студентите по дентална медицина - Варна, със съдействието на Асоциацията на студентите по медицина – Варна (АСМБ-Варна), Асоциацията на студентите по фармация - Варна(АСФВ-Варна), Студентски съвет и с помощта на Катедрата по орална и лицево-челюстна хирургия към ФДМ , както и Академичното ръководство на Факултета по дентална медицина и Медицински университет - Варна.

     

    Традиционно кампанията „Ако се съмняваш, провери!" се състои от информационна и профилактична част. Информационната част ще започне с раздаване на рекламни материали в дните 12 и 13 ноември 2017 г.

    На 12 ноември ще бъде разположен пункт в Гранд мол Варна в часови интервал 11:00-18:00 часа. На 13 ноември ще бъдат активни пунктове в УМБАЛ „Св. Марина" - Варна и Факултета по дентална медицина в часови интервал 13:00-15:00 часа, където също ще бъдат раздавани рекламни брошури и флаери.

    Профилактичната част на кампанията ще се проведе на 13 ноември, като ще включва извършване на безплатни профилактични прегледи във Факултета по дентална медицина в часови интервал 13:00-15:00 ч. в 208 кабинет и в УМБАЛ „Св. Марина" от 12:00 до 15:00 часа в 928 кабинет.

    Резултатите от предишните кампании показват устойчив растеж на броя прегледани граждани, което предполага оптимистичното заключение, че ракът на устната кухина може да бъде победен, когато се диагностицира навреме.

    За записване за участие в кампанията и за всякакви допълнителни въпроси може да се свързвате с отговорниците на кампанията: Тина Трайкова (GSM: 089 555 6972) и Мирослав Стойков (GSM: 089 678 7758).