В София се проведе работна среща, на която бе представен доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България в сферата на науката и иновациите. Анализът „Отключване на изследователския и иновационния потенциал на България“ е направен по Механизма на Европейската комисия за подкрепа на политиките (PSF) в областта на научните изследвания и провеждането на оценка на националната научна екосистема.
Докладът е извършен от независими експерти от Дания, Словения, Швеция, UK, Естония и Чехия, като са направени две посещения в България през октомври и ноември 2024 г. По време на визитите оценителите са се срещнали с различни заинтересовани страни, сред които представители на научната общност и на институциите, имащи отношение към националната научноизследователска и иновационна система.
Според независимата оценка на съставителите на доклада, през последните години България постига напредък в политиката за научните изследвания и иновациите, включително с повишаването на възнагражденията в сектора, създаването на мрежа от изследователски университети и модернизацията на научната инфраструктура. Страната ни обаче се нуждае и от ключови реформи, сред които са разработване на национална стратегия за научните изследвания и иновациите, обвързана и с пазара на труда, се казва в документа.
В доклада се открояват положителните стъпки, предприети от страната през последните години, които са оценени високо от Европейската комисия. Заедно с това той отчита и недостатъчно големи инвестиции в научна и развойна дейност – под 1% от БВП. ЕК отправя препоръки за постигане на по-висока ефективност и устойчивост на сектора. Сред тях са изграждане на кохерентна национална стратегия за научни изследвания и иновации, съобразена с приоритетите на страната и нуждите на пазара на труда.
Подчертава се значението на увеличаването и стабилизирането на институционалното финансиране за научна и развойна дейност, както и необходимостта от засилване на сътрудничеството между университети, научни организации и бизнес чрез съвместни проекти. Важен акцент се поставя и върху създаването на ясни и устойчиви кариерни пътеки за учените, включително с фокус върху подкрепата за младите изследователи. Наред с това се препоръчва преструктуриране на по-слабо ефективни институции и стратегическо сътрудничество на висшите училища и научните организации.
От срещата стана ясно, че МОН ще продължи сътрудничеството с Механизма за подкрепа на политиките по програма „Хоризонт Европа“ (PSF) в сферата на развитието на науката и иновациите в България и с цел да се подобрява качеството на реформите, инвестициите, политиките и системите в тази сфера.
PSF Country провежда задълбочени оценки на националните системи за научни изследвания и иновации или на специфични аспекти. Тези оценки, извършени от експертна група и колеги, водят до практически препоръки за политики, предназначени да помогнат на националните власти при прилагането на необходимите реформи за укрепване на техните системи за научни изследвания и иновации. Тези оценки могат да оценят силните и слабите страни на екосистемата за научни изследвания и иновации на дадена държава като цяло или да се фокусират върху специфични елементи – като например университетска реформа или системи за трансфер на знания – както е договорено с разглежданата държава.
Пълният доклад може да видите тук
