Новини

Варненската университетска многопрофилна болница за активно лечение “Света Марина" - Варна постига отлични резултати при осъществяването на своята дейност, въпреки предизвикателствата. За първите пет месеца на годината търговското дружество е инвестирало 25 172 918,22 лв. в своите служители, като към бюджета на държавата за осигуровки и данъци са преведени 10 877 241,42 лв. Средните брутни трудови възнаграждения за периода от м. януари до м. май на 2023г. възлизат на 1 525,20 лв. за санитар, 2 762,79 лв. за специалисти по здравни грижи, 4 904,73 лв. за лекар.

УМБАЛ „Света Марина“ - Варна разполага със стабилен кадрови ресурс. Основната база за обучение на Медицински университет - Варна е работодател на 2 014 служители - дългогодишни опитни професионалисти - университетски преподаватели и новопостъпващи млади специалисти.

Медицинският университет и УМБАЛ “Света Марина"-Варна  подкрепят кариерното развитие на служителите си, както в своите структури, така и осигуряват квалифицирани кадри и за други лечебни заведения и населени места. Всички ръководни длъжности се заемат след конкурс. Лечебното заведение неизменно постига все по-добри резултати чрез последователно усъвършенстване на всеки аспект от дейността си.

В болницата функционира най-модерна апаратура, успешно се прилагат уникални методи за диагностика, терапевтично, консервативно и оперативно лечение. Дружеството НЯМА просрочени задължения. До края на шестмесечието в УМБАЛ “Света Марина"-Варна са преминали общо 28 483 пациента. В Мултипрофилно спешно отделение са извършени 21 072 прегледа на лица, потърсили медицинска помощ.

Ръководството на университетската болница благодари на всички служители за професионализма и за всеотдайността им към пациентите.

Медицински университет-Варна и УМБАЛ “Света Марина" са успешен пример за общественозначимо сътрудничество между университет и болница​.

От 23 до 25 юни в курорта Боровец се проведе 16-тото издание на „Български фармацевтични дни“ под надслов "Възможност за развитие". Най-значимото събитие в календара на съсловната организация традиционно събира на едно място магистър-фармацевти от цялата страна, представители на държавни институции и академичната общност, медицински специалисти, фирми изложители, много студенти от студентските фармацевтични асоциации и гости на форума.

Представителите на Факултета по фармация в МУ-Варна и студентите традиционно промотираха във фармацевтичните среди предстоящия Девети Варненски фармацевтичен бизнес форум, който тази година ще премине под знака на честванията за 15-годишнината на факултета - “Факултет „Фармация“ – 15 години традиции, иновации, перспективи”. Членовете на студентската асоциация използваха форума и присъствието на студенти от всички фармацевтични факултети, за да обменят опит и знания.

На тържественото откриване на форума бяха отличени най-иновативните продукти за изминалата година, както и изявени фармацевти от цялата страна. В присъствието на колеги и студенти от Медицински университет - Варна, в категорията "Магистър-фармацевт на годината" на Районна фармацевтична колегия-Варна беше наградена ас. маг.-фарм. Магдалена Пешева, преподавател към Катедрата по икономика и организация на фармацията.

Всяка година Българските фармацевтични дни се провеждат в навечерието на професионалния празник на фармацевтите - Еньовден.

Празникът на билките Еньовден и тази година събра любознателни деца и възрастни в Музея по история на медицината. В християнския календар 24 юни е свързан с рождението на Св. Йоан Кръстител, както и със силите на слънцето и на лечебните растения.

Голям интерес за гостите на музея бе представянето на доц. Илия Желев, ръководител на УС по фармакогнозия и фармацевтична ботаника, който акцентира върху подправките, ползвани в българската национална кухня. „Училището за билки“ бе своеобразна блиц-школа по разпознаване, бране, съхранение, безопасна употреба и въздействие на лечебните треви върху здравето.  

Ас. Петя Бойчева, ас. Галина Димова, ас. Йоана Русева и медицински лаборант Дарина Катеринова от Факултета по фармация показаха на посетителите на музея различни начини на сушене на билките и демонстрираха приготвяне на лечебни продукти - чайове, отвари, сиропи, тинктури, маслени разтвори, лапи и др.

Малките посетители рисуваха билки и отговаряха на въпроси във викторина за силата на лековитите растения. Студенти от танцов фолклорен състав „Диана“ се погрижиха за доброто настроение на гостите за празника.  

Успешен край на научен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, реализираха учени от Катедрата по биохимия, молекулна медицина и нутригеномика на МУ-Варна, съвместно с колеги от Агробиоинститута към Селскостопанска академия.  Екипът от двете висши учебни заведения изпълни задачите по ръководения от проф. Йоана Киселова-Кънева, д.б., научен проект на тема „Изследване на адаптогенeн потенциал на плодове от Sambucus ebulus с оглед използването им като функционална храна“. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката чрез конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства – 2018.

За първи път са получени научни доказателства относно ефекта на воден извлек от плодове на бъзак (Sambucus ebulus L.) върху различни аспекти на имунния отговор и механизмите на този ефект. Извършено е фитохимично охарактеризиране на изследвания извлек и е проведена четириседмична интервенция със здрави доброволци. Направена е оценка на ефекта му върху имунния отговор, като са изследвани клинико-лабораторни и биохимични показатели в кръвни проби от участниците в интервенцията. Идентифицирано е наличието на адаптогенно действие на водния извлек от плодове на S. ebulus в условия на провокирана имунна защита. За първи път са получени научни данни за биологичните ефекти на екстракта върху ключови молекулни механизми на възпаление и фагоцитоза. В подкрепа на емпиричните данни от народната медицина, е регистрирано значително понижение на редица маркери за възпаление.

В предишни свои изследвания екипът е установил благоприятно действие на чая от плодовете на бъзака върху липидния профил, отново при здрави доброволци – в значителна степен намаляват нивата на триглицериди, общ холестерол и LDL холестерол, а също така и се повишава антиоксидантния капацитет на плазмата.

Извършените фитохимични анализи показват, че плодчетата са изключително богати на различни видове антоцианини - пигменти, които придават тъмно червено-виолетовото им оцветяване. Тези вещества са известни с антиоксидантното и противовъзпалителното си действие. В голямо количество се съдържат и други съединения от групата на полифенолите (флавоноиди, фенолни киселини, флавоноли, проантоцианидини, стилбени) и др., които също притежават разнообразни биологични активности. Интерес представлява високото съдържание на ресвератрол – мощен антиоксидант и имуномодулатор.

Резултатите допринасят за установяване приложимостта на плодовете на бъзака като допълваща и поддържаща терапия при някои остри и хронични заболявания с възпалителна компонента, като се използват във вид на храни или лечебни средства.