Новини

За седма поредна година в Медицински университет - Варна ще се проведе Варненското лятно училище „Въведение в спешната помощ“ за студенти по медицина от V и VI курс, в периода 10 – 21 юли 2023 г. Лятното училище ще бъде с теоретична и практическа част.

Теоретичният модул ще се проведе на 10 и 11 юли 2023 г. от 14.30 ч. във II Аудитория на МУ-Варна. Могат да присъстват студенти от всички курсове и специалности, както и студенти от англоезично обучение. Курсът ще се провежда на български език.

Практическият модул ще се състои от 12 до 21 юли. Той е предназначен за студенти по медицина от V и VI курс и ще се проведе по график в Центъра за спешна медицинска помощ – Варна и в спешните отделения за възрастни и деца в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

По традиция Варненското лятно училище по спешна медицина се провежда под патронажа на Ректора на Медицински университет – Варна. Участието е без такса. Преминалите курса ще получат Сертификат за участие.

Желаещите е необходимо да се запишат в следната форма:

Крайният срок за регистрация е 30 юни 2023 година.

Програмата може да видите тук.

Проф. д-р Светослав Георгиев е новият Ректор на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Той бе избран с пълно мнозинство от членовете на Общото събрание на университета. До момента проф. Георгиев заемаше длъжността Заместник-ректор „Кариерно развитие“ в МУ-Варна.

Досегашният ректор проф. д-р Валентин Игнатов отчете изключително успешен период за МУ-Варна, въпреки предизвикателствата, свързани с извънредната епидемична обстановка през учебните 2020/2021г. и 2021/2022г. Проф. Игнатов акцентира върху увеличаването на броя на студентите, развитие на науката и нучно-изследователската дейност, разкриване на нови специалности и високата акредитационна оценка и отлично качество на обучението. Към момента в МУ-Варна се обучават общо 6234 студента, от които 1881 чуждестранни от 50 държави.

Проф. д-р Светослав Георгиев е завършил медицина през 1986 г. в Медицински университет – Варна. Професионалната му кариера в МУ-Варна започва като Асистент по кардиология към Катедрата по Вътрешни болести през 1987 г. и продължава като старши асистент по кардиология от 1991 г., главен асистент по кардиология от 1996 г., доктор по медицина от 2000 г., доцент по кардиология от 2003 г., ръководител на Катедра по Вътрешни болести и Учебен сектор по Кардиология и ревматология от 2007 г. Има придобити специалности: Вътрешни болести  през 1991 г. и Кардиология - през 1996 г. и професионална квалификация „инвазивна кардиология” - през 2003 г. Основните му интереси са свързани с неинвазивната и инвазивна диагностика и терапия на съдовите и клапни сърдечни заболявания. Основател и ръководител на първата клиника по инвазивна кардиология на територията на Източна България през 2006г., понастоящем сектор по инвазивна кардиология към Втора клиника по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Проф. Георгиев е ръководител на специализанти и докторанти по кардиология, с публикувани повече от 100 статии в специализираната литература в страната и чужбина.

От 4 до 8 юни 2023 г. представители на Факултета по фармация при Медицински университет – Варна бяха на работно посещение в Колегиум Медикум на Университета „Николай Коперник“ в Торун, Полша. Визитата, осъществена като мобилност с цел преподаване и обучение в рамките на програма „Еразъм +“, бе с участието на проф. Диана Иванова от Катедра „Биохимия, молекулна медицина и нутригеномика“ и Миглена Колева-Стоева, административен организатор в Деканата на Факултета по фармация. В двата корпуса на университета – в Бидгошч и Торун, понастоящем се обучават над 18 000 студенти и докторанти.

По покана на декана на Факултета по фармация в торунския университет проф. Стефан Кружевски, екипът на МУ-Варна проведе работна среща с административния екип на домакините и факултетния координатор по програма „Еразъм +“ проф. Артур Сломка. Представителите на деканатите на двата факултета и г-жа Лидия Крол-Дурмовиц, началник на кабинета на Декана, обсъдиха системите на работа и възможностите за оптимизиране на дейността, беше обменен ценен опит и ноу-хау. Проф. Кружевски заяви желание за задълбочаване на ползотворното сътрудничество между двата университета в посока осъществяване на двустранен обмен на студенти по програма „Еразъм+“.

Бе проведена среща и с г-жа Наталия Глиницка-Кучибая, директор на Центъра за обучение на англоезични студенти, по време на която бяха обсъдени предизвикателствата пред академичния състав и администрацията при работа със чуждестранни студенти. Представителите на МУ-Варна се запознаха с материално-техническата база, новите общежития за чуждестранни студенти, посетиха учебната и учебно-лабораторна база в учебно-преподавателски звена на университетската болница.

Пред студенти от чуждоезиковото обучение проф. Диана Иванова изнесе лекции на тема „Молекулното хранене и роля на нутригеномиката“. Обсъдени бяха възможности за научно сътрудничество с ръководството на Катедрата по биохимия към Колегиум Медикум на Университет „Николай Коперник“, Торун, Полша.

Андон Младенов и Лора Велева, студенти по медицина в 6-ти курс в МУ-Варна, спечелиха за втора поредна година първо място на Годишния европейски симпозиум за анатомични изследвания. Организатори на научната проява бяха The European Federation for Experimental Morphology (EFEM) и RCSI University of Medicine and Health Sciences (Royal College of Surgeons in Ireland) в Дъблин, Ирландия.

„Участниците са номинирани от асоциации по анатомия от различни държави, като всяка държава може да представи двама студенти, докторанти или постдокторанти. Конкурсът се състоя в 3 категории, като Андон и Лора печелят тази година първо място в категория „Най-добро научно-изследователско изображение“. Това обясниха техните ментори, ас. д-р Мартин Иванов и ас. д-р Димо Стоянов, от Катедрата по анатомия и клетъчна биология към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна. Научната група от Катедрата се занимава основно с изучаване на невронални стволови клетки в ембрионален и във възрастен човешки мозък. Научното изображение, с което Андон и Лора спечелиха първото място, е изработено чрез имунохистохимична флуоресценция на миши ембрионален мозък, което се осъществява с подкрепа от програмата Европейски научни мрежи на МОН.

Изображението е озаглавено „Есенното танго на невроналните стволови клетки“: есен, защото е в тези тонове, и танго, защото е танц, който върви само напред, каквато е и съдбата на невроналните стволови клетки. То представлява коронарен срез на ембрионален преден мозък на мишка, в който могат да се наблюдават основните пролиферативни субрегиони: вентрикуларната (VZ) и субвентрикуларната зона (SVZ). Pax6 (циан) се експресира от всички невронални стволови клетки на VZ, докато антипролиферативният маркер p27 (жълто) се намира главно в SVZ. DAPI е представен в червено. Изображението е получено от лазерен конфокален микроскоп с помощта на 63x обектив.

Вие доказвате, че науката и изкуството са преплетени, въпреки че са много различни. Чрез науката ли откривате емоциите?

Лора и Андон: При нас са реципрочни!

Какво ви провокира да се занимавате с наука още на студентската скамейка?

Андон: Още преди да запиша медицина, знаех, че искам да се занимавам с наука. В училище винаги съм намирал експерименталната работа за особено интересна, както и възможността да откриеш нещо ново за живота, Вселената и всичко останало.

Лора: Аз се записах да уча медицина с желанието да се занимавам повече с наука, а не с клинична практика. Още от първи курс, когато сме си говорили с Андон, науката винаги е била наша обща тема за разговор.

Кога и как се запалихте по науката, помните ли?

Андон: Аз се запалих по науката още в 8-ми клас, след като прочетох книгата „Небесните господари“ на Джон Броснан, в която се разказва за генно инженерство. Тогава реших, че искам да се занимавам именно с генно инженерство, но след това се ориентирах към медицината и стволовите клетки.

Лора: При мен нещата се случиха горе-долу по същото време. В 7 клас започнах да се интересувам от физика, но в гимназията реших, че ДНК-то ми е по-интересно и насочих интересите си към астробиологията.

Андон: Може някой ден да отглеждаме клетъчни култури в космоса!

Велина Марковска