Новини

Интервю с началника на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна доц. д-р Владимир Корновски в clinica.bg https://clinica.bg/36786-razvivame-minimalno-invazivnata-kardiohirurgiq

Поемате най-големия кардиохирургичен център за Североизточна България. Какви са предизвикателствата пред Вас?

Поемането на кардиохирургична клиника към университетска болница предполага отговорност, която надхвърля рамките на ежедневната оперативна дейност. Тя обхваща едновременно клиничното ниво, академичната мисия и устойчивото развитие на една високоспециализирана медицинска структура.

Предизвикателствата са ясно очертани - поддържане и надграждане на клиничен стандарт, съизмерим със съвременната кардиохирургия, при висок обем и нарастваща сложност на случаите, развитие на минимално инвазивните техники като реална клинична практика, изискваща опит, екипна зрелост и последователност, и формиране на професионална среда, в която знанието и опитът се предават системно и отговорно.

В основата на всяко клинично решение стои отговорността за точния избор - не между възможните техники, а между медицински оправданото и формално допустимото. Именно тази способност за разграничение, упражнявана последователно, определя зрелостта на кардиохирургията и утвърждава клиниката като референтна среда за лечение и осъзнат избор за пациентите от региона.

Какви са плановете Ви за развитие на клиниката?

Клиниката по кардиохирургия във Варна има ясно очертана история и последователна линия на развитие вече повече от две десетилетия. Още от създаването ѝ през 2005 г., с екипа на проф. Генчо Начев, а в последствие и под ръководството на проф. Владимир Данов и проф. Пламен Панайотов, развитието ѝ следва етапна и логична интеграция на съвременните кардиохирургични подходи.

През годините бяха въведени коронарна реваскуларизация на биещо сърце, по-широко използване на артериални графтове, щадящи клапни интервенции със запазване целостта на гръдната кост, минимално инвазивен байпас, както и криоаблация при предсърдно мъждене. Това развитие е резултат от устойчива хирургична концепция, а не от изолирани технологични решения.

Настоящият фокус е върху последователното доразвиване на минимално инвазивната кардиохирургия като част от рутинната практика. В този контекст клиниката вече възстанови ендоскопски асистираните интервенции при митрална клапна патология. Към момента се възстановяват пациенти, оперирани изцяло от екипа на клиниката, което показва, че развитието се основава на реална клинична практика и натрупан опит.

Имате ли достатъчно персонал? А специализанти?

Кардиохирургията е екипна дисциплина, в която качеството на резултата произтича от професионалния синхрон между хирурзи, клинични кардиолози, инвазивни кардиолози, анестезиолози, перфузионисти и специалисти по здравни грижи, а не от индивидуално усилие.

Недостигът на специалисти по здравни грижи е системен проблем, който засяга цялата здравна система. В същото време хирургичният екип на клиниката е стабилен, съставен предимно от млади лекари с висок професионален потенциал.

Университетската кардиохирургия предполага приемственост. Обучението на специализанти изисква клиничен обем, спектър на патологията и утвърдена професионална среда - предпоставки, с които клиниката разполага. Специализацията следва да бъде съзнателен избор и реално въвеждане в хирургична школа, като в този смисъл клиниката има всички основания да се утвърди като естествено място за обучение на бъдещи кардиохирурзи.

Болничната среда става все по-конкурентна. Как това се отразява на качеството и достъпа до кардиохирургичните услуги?

В съвременната кардиохирургия качеството и достъпът се разглеждат през ясно дефинирани професионални критерии, залегнали в международно утвърдените клинични препоръки и добри практики. Водещи са последователността в клиничните решения, ясните индикации за лечение и възпроизводимостта на резултатите.

От тази гледна точка реалният достъп до кардиохирургична помощ не се измерва формално, а чрез възможността пациентът да бъде лекуван в среда, която работи в съответствие с приетите световни стандарти и осигурява предвидим и сигурен лечебен процес.

Когато клиничната практика е подчинена на тези принципи, качеството и достъпът не се противопоставят, а се допълват. Именно това създава устойчива основа за доверие и гарантира, че грижата за пациента отговаря на нивото на съвременната кардиохирургия.

Имаме ли нужда от още кардиохирургии в страната, включително и за деца?

Това е стратегически въпрос, който следва да бъде решаван на институционално и експертно ниво. Формирането на екип за кардиохирургия при възрастни пациенти е относително по-лесно, макар и съпътствано от кадрови предизвикателства.

Детската кардиохирургия обаче е съвсем различна област - тя изисква високоспециализиран, мултидисциплинарен екип и дългосрочно планиране. Всяко решение за разширяване на този капацитет следва да бъде основано на реалната заболеваемост и наличния ресурс.

Напредъкът на технологиите как се отразява на лечението в кардиохирургията? Намира ли място изкуственият интелект?

Съвременните технологични развития в кардиохирургията са насочени към намаляване на оперативната травма и оптимизиране на следоперативното възстановяване. Минимално инвазивните, ендоскопските и роботизираните подходи представляват логично продължение на това развитие.

Изкуственият интелект намира приложение като аналитичен инструмент - при оценка на риска, планиране на интервенциите и прогнозиране на усложненията. Той не замества клиничната преценка, а я подпомага, като разширява възможностите за информирано вземане на решения.

Има ли намаление на пациентите за операция на сърце заради развитието на инвазивната кардиология?

Да, това е ясно наблюдавана тенденция. Инвазивната кардиология значително разшири терапевтичните си възможности, което налага още по-тясно сътрудничество между специалностите.

Решенията за лечение следва да бъдат резултат от работата на мултидисциплинарен, работещ Heart Team, а не такъв само на хартия. Тук трябва да бъде включен и пациентът, като пряк участник в избора на стратегия за лечение. Водещ остава дългосрочният резултат за пациента, а не моментната техническа възможност.

Какви са очакванията Ви от новия рамков договор?

Кардиохирургията е високорискова и ресурсно интензивна специалност. Поддържането на качество, кадрова стабилност и възможности за развитие изисква адекватно остойностяване на дейността.

Новият рамков договор следва да отчита реалната сложност и отговорност на кардиохирургичното лечение, ако целта е устойчиво развитие на системата, а не формално функциониране.

По-чувствителни ли сме към здравето си или пациентите продължават да идват в напреднал стадий на заболяването?

Здравната информираност постепенно се повишава, но късната диагностика остава сериозен проблем. Значителна част от пациентите постъпват за лечение в напреднал стадий на заболяването.

Ранното насочване, профилактиката и системното наблюдение остават ключови за подобряване на дългосрочните резултати и за разширяване на терапевтичните възможности.

Доц. д-р Владимир Корновски завършва Медицинския университет - Варна през 2002 г. През 2009 г. придобива специалност „Хирургия“, а през 2014 г. - „Кардиохирургия“. През 2019 г. защитава дисертационен труд, посветен на интраоперативната оценка на кръвотока при коронарна хирургия, и придобива образователната и научна степен „доктор“. Научните му интереси са в областта на обективизирането и оптимизирането на резултатите в сърдечната хирургия. От 2022 г. Заема академичната длъжност „ доцент“. През 2023 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. От 2025 г. е част от екипа на УМБАЛ „Света Марина“ - Варна.

От името на Клиниката по детска клинична онкология и хематология към УМБАЛ „Света Марина“ - Варна изразяваме своята искрена благодарност към колегите от Дейност Оперативно лечение за направеното дарение.

Вашият жест е не само израз на колегиалност и професионална солидарност, но и силен знак за съпричастност към нашата мисия - да осигурим най-доброто възможно лечение и грижа за децата и техните семейства в един от най-трудните моменти в живота им.

Направеното дарение ще допринесе за подобряване на условията за лечение и престой на нашите малки пациенти, както и за повишаване качеството на медицинските грижи, които предоставяме. За нас е изключително ценно да усещаме подкрепата на колеги, които разбират значението на общите усилия и работят със същата отдаденост и отговорност.

Вярваме, че когато сме обединени от обща кауза, можем да постигнем повече - за децата, за техните семейства и за бъдещето.

Благодарим Ви за доверието, подкрепата и човечността!

93-ма абсолвенти от Випуск 2025 от три специалности на Факултета по фармация получиха дипломите си от МУ-Варна. На тържествена церемония във Фестивален и конгресен център бяха промовирани 66 магистър-фармацевти от специалност „Фармация“ и още 27 абсолвенти от магистърските програми „Козметология“ и „Трансфер на технологии и иновации във фармацията“. Випуск 2025 е дванадесетият в историята на Факултета по фармация. Общият брой на дипломираните абсолвенти от всички випуски е 735.

В присъствието на ректора и академичното ръководство, преподаватели, официални гости, родители и медии, абсолвентите от специалност „Фармация“ положиха тържествена клетва за етичните и моралните принципи, които ще следват в своя професионален път. Отличниците в тази специалност са 13. Първенец е маг. фарм. Христина Христова, която завърши с общ успех 5.99 от цялостното обучение и държавните изпити.

Към дипломантите ректорът на МУ-Варна проф. д-р Димитър Райков се обърна с думите: „Фармацията не е просто търговия с лекарства. Козметологията не е естетика без наука. Трансферът на технологии не е само администрация на иновации. Това са професии, в които знанието има човешко лице. Вие ще превръщате науката в грижа. Ще стоите между формулата и човека. Между теорията и практиката. Между лабораторията и ежедневието. И имено там ще се ражда истинската стойност на Вашето образование“. Проф. Райков пожела на абсолвентите да заслужат доверието на хората, като се отнасят към тях с професионализъм, внимание и грижа.

Първенецът на Випуск 2025 от специалност „Фармация“ получи парична награда от ректора и награда на декана на Факултета по фармация на името на проф. д-р Делчо Желязков в категория „Абсолвенти“. Маг. фарм. Христина Христова получи и парична награда, учредена със заповед на кмета на Община Варна. Всички отличници от тази специалност бяха удостоени с отличия от ректора и декана, сертификати за освобождаване от членски внос за период от една година, подаръци от Българския фармацевтичен съюз и Районната фармацевтична колегия във Варна. Двама абсолвенти бяха отличени с плакети за активна студентска и спортна дейност.

По традиция беше връчена и „Наградата на декана“ на Факултета по фармация на името на проф. д-р Делчо Желязков. Тази година с отличието бе удостоена проф. д-р Снежа Златева от Катедра „Фармакология, токсикология и фармакотерапия“. Наградата тя получи от Декана на Факултета по фармация проф. Светлана Фоткова.

В празничната програма участваха талантите на МУ-Варна – първокурсникът Борис Петров от специалност „Медицина“, който се изяви с изпълнение на гайда и вече дипломираният маг. фарм. Виктория Анастасова от Випуск 2025, която поздрави с вокално изпълнение колегите си и присъстващите в залата.

На 5 март от 18 ч. в 1-ва аудитория на Медицински университет – Варна ще се състои публична лекция на тема „Модерни подходи в диагностиката и терапията на кардиомиопатиите“. Гост-лектор е д-р Зорница Шоманова – специалист по вътрешни болести и кардиология с дългогодишен клиничен, преподавателски и управленски опит в Германия. Лекцията е отворена за студенти, докторанти, членове на академичната общност и всички, които проявяват интерес към темата.

Участието на д-р Шоманова е по проект № BG-RRP-2.004-0009-C02 на Медицински университет- Варна „Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.​

Визитка:

Д-р  Зорница Шоманова, MME, MHBA е специалист по вътрешни болести и кардиология с дългогодишен клиничен, преподавателски и управленски опит в Германия.. Защитава научна степен „Доктор по медицина (Dr. med.)“, - „Diagnostic value of global myocardial perfusion reserve assessment based on coronary sinus flow measurements using cardiovascular magnetic resonance in addition to myocardial stress perfusion imaging”, и развива активна дейност в областта на сърдечната недостатъчност и кардиомиопатиите.

Професионалният ѝ път е тясно свързан с Университетската болница в Мюнстер, където работи като лекар-специалист по кардиология и отговаря за медицинското образование в кардиологичните клиники. Ръководител е на учебния модул „Сърдечно-съдова система“ към Медицинския факултет в Мюнстер и носител на награда за преподаване за принос в развитието на обучителния център „Limette“.

Д-р Шоманова притежава академичните степени „Master of Medical Education (MME)“ и „Master of Health Business Administration (MHBA)“, което съчетава експертизата ѝ в медицинската дидактика, управлението на образователни процеси и здравния мениджмънт. Сертифициран обучител по медицинска дидактика, тя активно участва в разработването и провеждането на иновативни обучителни програми.

Към момента е лекар-специалист в секция „Сърдечна недостатъчност“ и ръководител на интердисциплинарен проект за предоперативен медикаментозен мениджмънт. Участва в национални и международни клинични проучвания, включително проект на Федералното министерство на образованието и научните изследвания на Германия (BMBF).

Професионалният ѝ профил съчетава клинична експертиза, академично преподаване, научноизследователска дейност и управленски компетенции, което я утвърждава като лектор с международен опит и интердисциплинарна перспектива.

ПОСТЕР