Новини

Невролози от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна взеха участие в XI-тия Национален конгрес по невросонология и мозъчна хемодинамика, проведен на 21–22 ноември 2025 г. в гр. София. В рамките на конгреса се проведе и годишното отчетно-изборно събрание на Сдружението по невросонология и мозъчна хемодинамика, на което бе избран нов Управителен съвет от петима специалисти от водещи лечебни заведения в страната, сред които и доц. д-р Михаел Цалта, д.м. - началник на Отделение за лечение на остри мозъчни инсулти към Втора клиника по нервни болести на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Това е признание за активния принос на лечебното заведение за развитието на съвременните диагностични и изследователски подходи в областта на невросонологията и мозъчната хемодинамика в страната.

Юбилейното събитие отбеляза 20 години от учредяването на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика (БАНМХ). Асоциацията е активен член на Европейската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика (EANCH) и на Специализираната група по невросонология към Световната федерация по неврология и функционира съобразно най-новите тенденции и постижения в областта на невросонологията.

Конгресът е водещо мултидисциплинарно събитие с междунароно участие, посветено на най-новите постижения в областта на невросонологията. По време на форума бяха представени актуални теми от водещи специалисти от страната и чужбина, посветени на иновациите в съдовия ултразвук, оценката на мозъчната хемодинамика и съвременните методи за диагностика и мониториране в невросонологията.

Събитието включваше пленарни сесии, практически семинари и постерни презентации и предостави възможност за обмен на професионален опит между експерти от различни специалности, включително неврология, ангиология, неврохирургия, кардиология, съдова хирургия, неврорадиология и неврорехабилитация.

МУ-Варна е в топ 3 сред образователните институции в България според класацията на Bulgarian National H-index Ranking 2025. Това е отлична оценка за развитието и качеството на науката в МУ-Варна.

Класацията, в която са взети под внимание научните резултати на над 130 организации в България, е сертифицирала научните институции в 3 категории – лидери на научен потенциал, институции с висок научен потенциал и членове на класацията. В най-високата категория – лидери на научен потенциал, в която е сертифициран МУ-Варна, фигурират общо 14 български научни институции, сред които само 8 университети, повечето от които с много по-голям брой учени.

Това е единственият рейтинг в света, който оценява научната продуктивност на базата на обединени показатели за h-индекс от отворени източници и бази данни (Scopus, Web of Science, Google Scholar). Националната h-индекс ранглиста е международен, некомерсиален рейтинг, създаден за обединеното и прозрачно оценяване на университети, научни организации и научноизследователски институти. Ключовият показател е индексът на Хирш (h-индекс), който е добре познат, популярен и стабилен показател в областта на научните изследвания. Върху проекта работи група учени от Съединените щати, Великобритания, Украйна, Нидерландия и Турция.

Организациите се класират в Българската национална h-индекс ранглиста чрез оценка на продуктивността на научните постижения, което прави показателите за класиране изключително обективни. Ранглистата е насочена към националната наука, тъй като оценява представянето на изследователските организации в страната. Тази позиция на разработчиците на класацията е насочена към решаване на проблема с "намаляването" на държавния аспект в контекста на глобализацията на обществото в областта на научните изследвания. Този подход е предназначен да укрепи вътрешните политики за изследвания и публикации и продуктивността в страните за по-хармонично и конкурентно представяне на международната арена.

Българското национално класиране по h-индекс е независимо международно класиране, насочено към оценяване на научната продуктивност на учените, изследователските групи и организациите в България на базата на обединения индекс Hirsch.

Специалистите в Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Свeта Марина“ - Варна поставят акцент върху ранната диагностика и навременното започване на лечение при пациенти с ревматоиден артрит. „Ревматоидният артрит е заболяване, което трябва да бъде разпознато и лекувано възможно най-рано, а това е ключът, който позволява постигане на ремисия и предотвратяване на инвалидизация.“, обяснява ръководителят на клиниката доц. д-р Цветослав Георгиев.

„Ранната диагноза и лечение могат да спрат прогресията на заболяването, да предотвратят необратими ставни увреждания и да осигурят дългосрочна ремисия и добро качество на живот на нашите пациенти“, подчертава доц. д-р Цветослав Георгиев. „Съвременното лечение, включително биологичните и таргетните синтетични средства, позволява постигането на ремисия при значителна част от пациентите с ревматоиден артрит. Най-голямото предизвикателство обаче остава дезинформацията, която често забавя правилната терапия и подкопава доверието в доказаните медицински подходи. Именно затова е от ключово значение пациентите да търсят компетентна помощ и лечение в специализиран, университетски център.“

Макар съвременната медицина да разполага с прецизни методи за диагностика още в ранните стадии на ставните заболявания, диагнозата в България нерядко се поставя със закъснение – когато вече са настъпили необратими увреждания на опорно-двигателния апарат.

В Клиниката по ревматология се прилага най-модерната диагностична апаратура за ранно диагностициране и стадиране на ставни заболявания - ехограф от най-висок клас, адаптиран за нуждите на ултразвуковата диагностика на опорно-двигателния апарат. Той позволява визуализиране на най-ранните промени на ниво микроструктури, а двата магнитно-резонансни томографа, с които разполага УМБАЛ „Света Марина“ - Варна, откриват възпалителни промени още преди появата на рентгенографски изменения. Компютърната томография с висока резолюция и техниката DECT (двойно-енергийна компютърна томография) разширяват възможностите за прецизна диференциална диагноза, включително при диагностика на кристални артропатии. Поляризационната микроскопия също допринася за разграничаване на пациенти с псевдоподагра. Капиляроскопията се използва за диагностика на системни заболявания на съединителната тъкан, които влизат в диференциална диагноза при пациенти с ревматоиден артрит.

На базата на точната диагноза, пациентите във Варненската университетска болница имат достъп до пълния спектър от съвременни болестопроменящи средства - от класическите медикаменти до биологични и таргетни синтетични терапии. „Тези лекарства дават възможност за постигане на ремисия и значително подобряват качеството на живот на хората с ревматоиден артрит. Нашата цел е да осигурим на всеки пациент индивидуализиран терапевтичен план, съобразен с най-новите постижения и световни препоръки в ревматологията“, допълва още доц. Георгиев.

Съчетаването на високотехнологична диагностика, достъп до иновативни терапии и мултидисциплинарния подход на университетската болница превръщат Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Света Марина“ - Варна в национален център за съвременно лечение на ревматоиден артрит. Посланието е ясно: благодарение на съвременната медицина, пациентите вече могат да живеят пълноценно, въпреки диагнозата.

През ноември 2025 година се навършват 85 г. от смъртта на големия наш лекар, учен, енциклопедист и основател на първата българска хирургична школа в България – Проф. д-р Параскев Стоянов.

Родови корени. Параскев (Парашкев) Иванов Стоянов е роден на 30.01.1871 г. в гр. Гюргево, Румъния, в семейството на Иван Стоянов (1844-1917) и Габриела фон Валтер (1843 – 1930. Неговият баща е известен предприемач и търговец, а освен това, като истински българин и патриот, подпомага сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Фамилната им къща, закупена през 1885 г., съществува и днес като седалище на „Свободна зона – Русе“  [3,4].

Per aspera ad astra (“През трудности към звездите“, Сенека). Параскев Стоянов получава образованието си в едни от най-добрите по онова време учебни заведения. Следва медицина в Париж, Женева, Букурещ и се дипломира с докторска теза върху рака на сърцето (Ṻber Carcinoma cordis) във Вюрцбург през 1895 г., след което предприема продължителна специализация по хирургия във Франция, Англия, Швейцария и Австрия. По този начин се запознава на място с водещите хирургични направления и школи в Европа. След завръщането си в България работи като старши хирург в Русе, Ловеч и Плевен (1899 – 1905).

Професионалната съдба го довежда във Варна, където като лекар, организатор и общественик оставя незаличима следа и до днес. През 1905 г. д-р П. Стоянов е назначен за старши лекар в хирургичното отделение на Варненската първостепенна болница, тогава „Мариинска болница“, а скоро след това му предлагат поста „управител-лекар“. С това той започва една небивала реорганизация в лечебното заведение – изгражда се централно парно отопление, инсталира се рентгенов апарат със статично електрическо захранване, уреждат се физиотерапевтичен кабинет и техническа работилница за ремонт на инвентара, закупени са нови хирургични инструменти и се подменя сестринският състав. По идея на д-р П. Стоянов е създадена богата медицинска библиотека. Самият той провежда редица сложни операции, като интервенира дори засегнато сърце и само за няколко години се превръща в най-известния  в страната хирург [7].

Една от най-големите заслуги на д-р П. Стоянов към българското здравеопазване е създаването през 1905 г. на Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза, който е единствен по това време на Балканския полуостров. Началото е сложено с две бараки в местността „Карантина“ (Варна). Още след първата година в санаториума са приети 36 деца, като 16 от тях са изписани здрави, 17 – с подобрение и само 3 – без промяна в състоянието. През 1909 г. с всестранната подкрепа на царица Елеонора (1860-1917), втора съпруга на цар Фердинанд, санаториумът е преместен в местността „Кокодива“ – на север от Варна, където днес е разположен курортният комплекс „Слънчев ден“. Архитектурното оформление и цялото обзавеждане се извършват по идея на българската царица, която не престава да се грижи за всички възникнали проблеми до смъртта си през 1917 г. Създаването на санаториума остава завинаги скъп спомен в паметта на д-р П. Стоянов, а след смъртта му двора на санаториума е издигнат паметник с неговия бюст.

Името на д-р П. Стоянов е свързано и с още една забележителност на гр. Варна – прочутият „Аквариум“, разположен в Морската градина на града. Решение за неговото изграждане е взето през 1906 г., когато цар Фердинанд, тогава още е с княжеска титла, се обръща към директора на Зоологическия парк в Неапол за съдействие, а д-р П. Стоянов влиза в кореспонденция с губернатора на Осака (Япония), който му изпраща планове, чертежи и снимки на аквариума в града. Основният камък на сградата е положен през м. октомври 1906 г., а проектът е изготвен от известния варненски архитект Дабко Дабков (1875-1945) [7].

Малко известен факт от дейността на д-р П. Стоянов е неговото предложение за изграждане на сметоизгаряща инсталация във Варна. През 1908 г. е отпечатана неговата брошура „Изгарянето на сметта като източник на електричество, двигателна сила, топливо и прочие“, в която авторът реалистично оценява евентуалния икономически ефект: „Всъде около големите градове и особено около София човек може да види цели баири от смет, които всъщност представляват злато… За София, уверен съм, че катадневно  най-малко 200-250 конски сили или гният във форма на боклуци, които иначе биха дали електричество за осветлението поне на новите крайни махли или дадени в индустриалния квартал, като електрическа сила, биха хранили няколко фабрики и биха дали на общината най-малко 200-300 000 лева доход [1]. И днес проблемът с битовите отпадъци оставя открит и невралгичен.

През 1918 г. в София е открит Медицинският факултет, а д-р П. Стоянов е избран за професор по хирургична пропедевтика с оперативна медицина, като в началото той преподава и анатомия. През 1920 г. проф. П. Стоянов посещава за осем месеца 23 медицински факултета в Европа, за да почерпи опит при организиране преподаването по хирургия. През следващите 20 години той работи във всички области на хирургията, създава истинска хирургическа школа и подготвя първите български профилирани оператори. Сред видните  негови ученици са професорите Гочо Москов, Бойчо Бойчев, Марин Петров, Антон Червеняков, Георги Капитанов, Петър Алтънков.

Проф. П. Стоянов е основател и пръв председател на Българското хирургическо дружество (1934), дописен член на френските Societe Nationale de Chirurgie (1933) и Academie de Chirurgie (1935), почетен член на Румънското хирургично дружество (1932) и Белградското хирургическо дружество; реферира български и румънски статии по хирургия за немското списание Jahresbericht ṻber die Fortschritte der Chirurgie (1901-1920) [2]. Научното творчество на проф. П. Стоянов обхваща 57 книги, статии, доклади, сред които са и първите български учебници по хирургия: „Обща хирургия“ (1922), „Ръководство по оперативна хирургия (1925), „Ръководство по специална хирургия“ (1926).

Интересно е да се отбележи, че проф. П. Стоянов е полиглот, което проличава от публикациите му в чужбина и запазената кореспонденция. Според неговия син, проф. Аркадий Стоянов (1896-1963) – доктор на математическите науки, баща му владее френски, румънски, немски и английски, а ползва латински, гръцки, италиански и руски. У дома обикновено се говори на руски, тъй като съпругата на проф. П. Стоянов, д-р Нина Лейн (1870-1927), е рускиня от Ростов на Дон [2,7].

Любопитна подробност от биографията на проф. П. Стоянов е неговото участие в аутопсията на народния поет Иван Вазов през 1921 г. В хода на патоанатомичното изследване той установява преживени травматични черепно-мозъчни изменения и прави заключението, че в техен резултат Ив. Вазов за известен период от живота си е бил сляп. Разпитана по-късно, сестрата на поета си спомня за разказаното от майка им, че като юноша, по време на надпрепускване, младежът пада и си наранява главата, а след това за около година губи зрение [6].

Големи са и заслугите на Параскев Стоянов към туризма и алпинизма в България. На 1.08.1895 г. той изкачва връх Гран Комбен (4318 м) в Алпите, а през 1910 г. П. Стоянов публикува книгата „Хигиена на туриста“, която е илюстрирана с различни туристически съоръжения [5].

На 14.11.1940 г. смъртта прекъсва живота и многостранната дейност на проф. Параскев Стоянов. Остават спомените за извършеното от него в медицината, историята и общественото дело, а Медицински университет – Варна с гордост и достойнство носи неговото име. И ако все пак е нужен епитаф за надгробната му плоча, то той би трябвало да бъдe: „Hic quiescit qui numquam quievit“ („Тук почива, който никога не е почивал“).

Доц. д-р Добрин Паскалев, дм

Литература

1. Алексиев И. Проектът на д-р Параскев Стоянов за организиране на сметоизгаряне в България през 1908 г., в: А. Клисарова (ред), Проф. Параскев Стоянов, МУ-Варна, Варна, 2008, 73-81
2. Апостолов  М. Първа университетска хирургична школа. Оперативната, преподавателската и изследователската дейност на проф. Параскев Стоянов и неговата школа, Ibid, 39-51
3. Бакърджиева Т, Д. Ставрев. За рода на д-р Параскев Стоянов, Ibid, 7-11
4. Капинчева И. Проф. д-р Параскев Стоянов и развитието на таласотерапията в България, Ibid, 21-29
5. Милков Л. От „Гран Комбен“ до морското равнище с туристическа кауза в сърцето. Приносът на проф. Параскев Иванов Стоянов за развитието на туризма в България и град Варна, Ibid, 83-91
6. Паскалев Д, Д. Радойнова, А. Кирчева. Смъртта на Иван Вазов: някои медицински факти, Мед преглед, 2007, 43, 2, 114-119
7. Петрова Л. „Варненският период“ от живота и дейността на проф. д-р Параскев Стоянов, в: А. Клисарова (ред), Проф. Параскев Стоянов, МУ-Варна, Варна, 2008, 13-20
8. Петровски И. Съвременното българко здравеопазване от 1877 г. до наши дни, кн. I, София, s.a. 330-331