Новини

Виж видео тук:

Форум на заинтересованите страни на тема: “Трансплантациите като мост между науката и живота” се проведе в МУ-Варна в рамките на европейския проект TRANSTEM на Европейската комисия на 8 юли 2025г. В дискусията се включиха трансплантирани пациенти, пациентски организации, представители на Изпълнителна агенция медицински надзор, учени и изследователи от МУ-Варна и лекари от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Срещата, на която присъстваха над 60 човека, бе открита и модерирана от проф. Тодорка Костадинова – Директор дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“ и Ръководител на работен пакет WP 5, която постави основните акценти във форума. Директорът на Научноизследователския институт към МУ-Варна проф. д-р Антон Тончев представи рамките на проекта TRANSTEM, и запозна участниците с извършените дейности и постигнатите резултати, като акцент бе поставен върху приложението в медицинската практика. Сред отчетените от проф. Тончев достижения бяха осъществените обучения и мобилности на учените, оборудването на високотехнологична лаборатория за молекулни анализи, селекция и отглеждане на клетки и изследване на генна изява, създаването на международна мрежа от изследователи, работещи в областта на стволовите клетки и откриването на нови биомаркери в областта на онкологията и кардиологията, които предстои да бъдат патентовани.

Началникът на  клиниката по клинична хематология с трансплантационно отделение в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и изследовател в проекта TRANSTEM проф. д-р Илина Мичева обясни при какви заболявания се трансплантират стволови клетки, фазите на трансплантационния процес и възстановителния период, заболяванията при които са възможни трансплантации и при кои пациенти не са възможни автоложни или алогенни трансплантации.

Представителите на Изпълнителна агенция медицински надзор д-р Йордан Пеев, д-р Евелина Цветкова и Радостина Гетова разясниха правната регулация на трансплантациите в Европа и България и организационния аспект на трансплантационната дейност в страната ни.

Проф. д-р Вилиян Платиканов, дългогодишен ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, заменен наскоро от доц. д-р Петя Иванова, и доайен в реализацията на донорски ситуации в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, говори за множеството аспекти при трансплантации на органи и реализиране на донорска ситуация, като акцентира върху медицинската страна на въпроса.

Пациенти, които са преминали успешно своя дълъг път на лечение чрез трансплантации на стволови клетки и отново живеят пълноценно, разкриха подробности за времето от диагнозата до днес. Те обясниха откъде са получили информация за възможностите за лечение и разкриха социално-икономическите и психологическите аспекти на заболяването си. Пациентите изразиха огромната си благодарност към целия екип на клиниката по клинична хематология с трансплантационно отделение в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, където са извършени трансплантациите на стволови клетки.

Представителите на различни пациентски организации освен че разкриха своя път на пациенти от различни болници в страната, поставиха интересни въпроси към учените, работили по проекта TRANSTEM, към лекарите, за които трансплантациите са ежедневие и към представителите на Изпълнителна агенция медицински надзор, които спомагат при организационните процеси, свързани с реализирането на донорски ситуации при органи и клетки.

В края на срещата Велина Марковска - психолог и Ръководител на отдел „Комуникации и телевизия“ в МУ-Варна, маркира някои от най-важните съвети за справяне със страха и стреса от страна на пациентите и техните семейства, които са чести спътници в дългия процес след диагнозата и биха навредили на психичното здраве по време на медицинското лечение.

Форумът приключиха проф. Игор Резник - ръководител на проекта TRANSTEM и проф. д-р Антон Тончев, които обобщиха ролята на изследователските дейности в университетите, които поставят мост между науката и лечението на пациенти с тежки заболявания, както и изразиха надежда за нови открития в МУ-Варна. Проф. Костадинова закри форума на заинтересованите страни, като изрази благодарност за активността към всички участници, което е довело до конструктивни решения и очертани нови идеи, които ще благоприятстват процесите на трансплантации на стволови клетки в България.

Велина Марковска

Годишната среща на деканите и директори на училища/факултети по обществено здравеопазване, членуващи в Асоциацията на училищата по обществено здравеопазване за Европейски регион (ASPHER) се проведе в периода 25 - 28 юни в Берлин, Германия. Факултетът по обществено здравеопазване на Медицински университет - Варна беше представен от доц. д-р Наталия Ушева, д.м., зам.-декан по научната дейност

 Основните теми на докладите и дискусиите бяха на актуални за общественото здраве направления като извънредни ситуации и здравна сигурност за населението, климатични промени, ваксиниране, миграционни проблеми, солидарност и обществено здраве, равнопоставеност в достъпа до здравни грижи и подобряването на здравните резултати. Обсъжданията на темата за неравнопоставеността в здравеопазването бяха направени на базата емпирични и методологични изследвания за проучване и разработване на стратегии за защита на уязвимите групи.

В сесията, организирана в партньорство с Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа (СЗО/Европа) и Европейската асоциация по обществено здраве (EUPHA), беше направен преглед на напредъка по изпълнението на Пътната карта за професионализация на здравните кадри в областта на общественото здравеопазване в условията на критичен недостиг на здравни кадри в отделни специалности.

В партньорство с Европейската обсерватория за здравни системи и политики беше организирана сесия, посветена на тенденциите в здравните реформи на европейско равнище и включване на членове на ASPHER от мрежата HSPM, каквато е и България чрез ФОЗ Варна. Бяха отбелязани 3-те основни направления в здравните реформи в Европа: управление, здравно осигуряване и акумулиране на средства, както и координиране на интегрираните грижи.

Отделно внимание беше обърнато на проблема с комерсиализацията и девалвацията на качеството на научните списания, липсата към настоящия момент на стандартизиран индикатор за качество на публикуваната информация в списанията като алтернатива на Импакт фактора, явяващ се  понастоящем водещ при оценяване и вземане на решения, вкл. за академично израстване, здравно-политически решения, финансиране и т.н.

Училището по обществено здравеопазване в Берлин беше домакин на срещата и отбелязва 10-годишнина от основаването си. Водещите учени от Германия представиха развитието на общественото здравеопазване в Германия и Берлин в историческия контекст с акцент върху ролята на медиците през  Втората световна война,  политическата обстановка в Източна и Западна Германия, обучението в областта на общественото здравеопазване и прехода към съвременните тенденции в Обединена Германия.

В Първа детска клиника към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна вече функционира нова, високоспециализирана апаратура за хемодиализа, предназначена за лечение на деца с тежки нефрологични заболявания. Благодарение на този модерен апарат, закупен с подкрепата на инициативата „Българската Коледа“ и ръководството на лечебното заведение, е възможно прилагането на животоспасяващо лечение при малки пациенти в критично състояние.

До миналата година детската хемодиализа се е осъществявала съвместно с нефролозите от клиниката за възрастни. От тази година процедурата вече се извършва на територията на Детското интензивно отделение.

„Във връзка с внедряването на новата апаратура, двама колеги — лекар и медицинска сестра — преминаха специализирано обучение в Турция и получиха сертификати за осъществяване на хемодиализа при деца. Целта ни е да обучим още специалисти, за да прилагаме метода по-широко и ефективно“,  каза д-р Дарина Крумова, началник на отделението.

„Това е апаратурата, благодарение на която успяваме да спасим детски животи“, допълни д-р Мергюл Халилова, специалист по детска нефрология и хемодиализа в Първа детска клиника в ДОИЛ.

За последната година с новия апарат са извършени 25 хемодиализни процедури, довели до значително подобрение в състоянието на лекуваните деца, сред които и 3-годишно дете. Със съвременната апаратура и обучените специалисти, педиатричната структура на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна затвърждава своя ангажимент към предоставяне на висококачествени, животоспасяващи грижи за най-малките пациенти.

Вижте репортажа тук: ​

Първите кохлеарни имплантации бяха осъществени в Клиниката по УНГ болести в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Те станаха факт в периода 7-9 юли и са част от програмата за цялостно слухопротезиране на пациенти. Процедурите бяха реализираха под ръководството на проф. д-р Зденек Чада – ръководител на Клиниката по детска оториноларингология в Прага, Чехия, и проф. д-р Николай Сапунджиев – ръководител на клиниката в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна. В екипа участваха още д-р Генова,д.м., д-р Милчева, д-р Керимов, д-р Никифорова,д.м., д-р Давидов,д.м., д-р Спасова,д.м. и д-р Никова. За кратък период бяха извършени пет успешни кохлеарни имплантации – при едно дете и четири възрастни пациенти.

Първите пациенти, подложени на тези оперативни интервенции, са във възстановителен период. Предстои им индивидуална настройка на импланта и програма за слухова рехабилитация.

Кохлеарната имплантация е едно от най-големите постижения на съвременната отология. Микроелектронното устройство стимулира слуховото възприятие. Звуците се улавят от микрофон на външната част, превръщат се в електрически сигнал, който се преобразува от речеви процесор към импланта, а той изпраща комбинация от електрически импулси към електрода в кохлеата. Слуховият нерв улавя тези импулси и ги изпраща към мозъка, който ги интерпретира.

Образно казано, кохлеарният имплант заобикаля увредените области на ухото, за да предаде звуковите импулси директно към слуховия нерв и мозъка, за разлика от слуховите апарати, които само усилват звука. Тези устройства подобряват качеството на живот и когато слуховите апарати вече не са полезни при пациентите с много тежка загуба на слуха.

Кохлеарните импланти се поставят с цел възстановяване на слуха при хора с тежка придобита слухова загуба и при деца с вродена глухота и малформации на ушите от възраст една година.

При първоначално имплантиране НЗОК заплаща стойността на кохлеарно-имплантната система.