Новини

На 21 март в МУ-Варна се проведе заседание на Общото събрание на университета с мандат 2024–2028 г. , при дневен ред - отчет на Ректора за периода март 2024 – март 2025 г., представяне на становища на Контролния съвет за изпълнението на бюджет 2024 и проектобюджет 2025 г.  и отчет за дейността,  годишен доклад на Академичния омбудсман, актуализация в състава на Академичния съвет и избор на нов председател на контролния съвет. Заседанието се проведе на основание чл.28, ал.1 от Закона за висшето образование, чл. 45, ал.1 от Правилника за дейността на МУ-Варна и решение на Академичния съвет от 3.02.2025 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Райков отчете отлични показатели в учебната дейност – ръст на приетите български и чуждестранни студенти за учебната 2024/2025 г., успешно усвояване на местата за държавен прием при много висока конкуренция за най-търсените специалности. В университета се обучават общо 6 630 студенти в 32 специалности на български и 4 програми на английски език. 4 711 са българските студенти (71%), чуждестранните са 1919 (29%) от 53 държави.

През новата учебна година МУ-Варна посрещна първите випуски на новите магистърски програми „Кинезитерапия“ „Електронни и информационни технологии в здравеопазването“ на български език и на английски „Изкуствен интелект в биомедицината“ и „Изкуствен интелект в здравеопазването“. За първи път към мултинационалната общност се присъединиха и първокурсници от Южна Корея и Бразилия. Университетът е дипломирал общо 1335 абсолвенти от различни специалности на Випуск 2024, сред тях са 269 чуждестранни дипломанти от 19 държави.

МУ-Варна се развива като водещ образователен, научноизследователски, технологичен, експертен и социално отговорен център сред висшите училища в България, акцентира проф. Райков. Прилагат се съвременни технологии в обучението, каквито са електронна виртуална микроскопия, моделиране чрез 3D скенер и 3D принтер, роботизирана хирургия за обучение на студенти и специализанти, видеовръзки в реално време между операционни и учебни зали, симулационно обучение. Университетът продължава да развива информационно-комуникационните и иновативни образователни технологии. Изцяло е обновен сайтът на МУ-Варна  - с нова мобилна версия, виртуален тур, модернизиране на кандидатстудентската електронна платформа, 3-езична платформа за прием на студенти, курсове и приемни изпити в електронна среда, нов софтуер за проследяване на академичното и кариерното развитие на студенти и докторанти.

Ректорът отчете устойчиви финансови показатели. През 2024 г. субсидията от държавния бюджет е 48 794 695 лв., за издръжка на обучението - 42 817 526 лв., собствени приходи, помощи и дарения - 44 695 906 лв., изплатени стипендии на студенти - 1 358 600 лв., , на докторанти - 2 211 998 лв. В университета работят 1494 преподаватели и служители. Средната брутна работна заплата е 4299 лв. Основните месечни възнаграждения са увеличени през 2024 г. - през май (в сила от 1.01.2024)  – с 290 лв. на академичния състав, а на неакадемичния персонал - с 12 %.  През септември (в сила от 1.04.2024) – с 202 лв. на заемащите академична длъжност „асистент“. Изплатените стипендии на студенти и докторанти са 3 570 598 лв. От есента на 2025 г. МУ-Варна ще стартира за първи път докторски програми на английски език по 10 специалности. На български език ще има 6 нови.

Проф. Райков посочи, че капиталовите инвестиции за 2024 г. са 6 666 320 лв., като вложенията са в нова високоспециализирана апаратура, модернизиране на материално-техническата база, реновиране на учебно-практическите бази, научноизследователски лаборатории и др.

В направление „Проектна дейност“ се изпълняват 21 проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост на България, МОН, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, Европейската комисия, Програма „Образование 2021-2027“, Фонд „Научни изследвания“, като постъпленията са 6 246 387 лв. По фонд „Наука“ активните проекти са 89. Одобрени за финансиране са 25 проектни предложения, приоритетно са субсидирани 15 докторантски проекта. По програми към МОН „Млади учени и постдокторанти -2“ са подпомогнати финансово 19 души. По програмата за стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Web of Science и Scopus са финансирани 263 автори на 271 научни публикации.

Успешно е  реализирано участие в програми като „Еразъм+“, „EU4Health“ и „Хоризонт Европа“ с проекти в сферата на онкологията, денталната медицина и биотехнологиите. МУ-Варна вече е асоцииран член на европейската изследователска инфраструктура EBRAINS, което дава възможност на университета да подпомага изследвания в областта на невронауките, редките заболявания, генетиката и онкологията.

През отчетния период МУ-Варна, в лицето на множество учени, преподаватели и студенти, е спечелил престижни награди и признание в областта на хуманитарните науки, медицината, общественото здравеопазване и спорта.

Проф. Райков завърши с благодарност към целия преподавателски, административен и ръководен екип на МУ-Варна за добрата работа и професионализъм.

Общото събрание прие отчета на Ректора с пълно мнозинство. Приети бяха също  становищата на Контролния съвет за изпълнението на Бюджет 2024 и Проектобюджет 2025, годишният доклад на Академичния омбудсман. Доц. д-р Светослав Добрилов е новият председател на Контролния съвет.  Избрани бяха и нови членове на академичния съвет.

повече инфо вижте във видеото

повече инфо вижте във видеото

На 25 март от 18:30 ч. в Първа аудитория на МУ-Варна, сграда Ректорат, проф. Алмуте Кристина Хауер от Университета в Грац, Австрия, ще изнесе лекция на тема „Алергия към белтъка на кравето мляко“.

Това събитие предоставя уникална възможност за запознаване с най-новите изследвания и експертни анализи по темата за алергията към белтъка на кравето мляко – въпрос от голямо значение за областите на храненето, имунологията и общественото здраве. Каним всички заинтересовани да присъстват и да се включат в дискусията.

Визитка: Проф. Алмуте Кристина Хауер е изтъкнат детски гастроентеролог в Медицинския университет в Грац, с водещи постижения в областта на детската гастроентерология, хепатология и хранене. Тя е национален представител на Австрия в ESPGHAN (Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене) и играе ключова роля в международните научни инициативи в тази област.

Освен това, проф. Хауер е съ-директор на Американо-австрийската фондация, където активно участва в образователни и научни проекти, насочени към подобряване на клиничната практика и обучението на специалисти по детска гастроентерология в глобален мащаб.

Събитието се организира по проект № BG-RRP-2.004-0009-C02 „Медицински университет – Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“.

Lecture „Cow Milk Allergy” by Prof. Almuthe Christina Hauer from the University of Graz at MU-Varna under the MUVE-TEAM project

Prof. Almuthe Christina Hauer from the University of Graz, Austria, will deliver a lecture on “Cow Milk Allergy” on Tuesday, March 25th, at 6:00 PM in First Auditorium of the Rectorate at the Medical University of Varna.

This event offers a unique opportunity to gain insights into the latest research and expert analyses on cow milk allergy – a topic of great importance in the fields of nutrition, immunology, and public health. We invite all interested individuals to attend and participate in the discussion.

About Prof. Almuthe Christina Hauer

Prof. Almuthe Christina Hauer is a distinguished pediatric gastroenterologist at the Medical University of Graz, recognized for her expertise in pediatric gastroenterology, hepatology, and nutrition. She serves as the Austrian National Representative for ESPGHAN (European Society for Paediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition) and plays a key role in international research collaborations in this field.

Additionally, Prof. Hauer is Co-Director of the American-Austrian Foundation, where she actively contributes to educational and research projects aimed at improving clinical practice and training for specialists in pediatric gastroenterology worldwide.

The event is organised under Project No. BG-RRP-2.004-0009-C02 “Medical University-Varna: Enhancement of Translational Excellence Achievement in Medicine (MUVE-TEAM)".

Виж видеото тук

На 13 март, когато международната общественост отбелязва Световния ден за профилактика на  бъбречните заболявания, специалисти от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна напомнят за важността на ранната диагностика и превенция  на хроничните бъбречни заболявания.

„850 милиона хора по света  имат    бъбречно заболяване от различен произход. Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) убива 2,4 милиона души годишно и към момента е 6-тата най-бързо зачестяваща причина за смърт , като  много хора дори не знаят, че са   болни   -  обобщи данните проф. д-р Светла Стайкова, началник на клиниката по нефрология във варненската университетска болница. Това е една тревожна тенденция, която за съжаление важи и за България, допълни проф. Стайкова и изнесе още данни.

След COVID-пандемията лекарите наблюдават  повишена  активност   и честота   на хроничните заболявания, включително и на хроничните бъбречни заболявания. Статистиката   показва, че  между  10-15 % от населението в България или приблизително между 750 000 и  850  000  души страдат от бъбречни заболявания.  Това включва както остри, така и хронични състояния, които могат значително да повлияят на качеството и продължителността на живота на засегнатите лица.

 Проф. Стайкова подчерта, че клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна е с уникална структурата и е единствената в страната, в която се прилагат всички съществуващи лечебно-диагностични методи в нефрологията. На пациентите с бъбречни заболявания се предоставят консервативно лечение, всички диализни методи на бъбречно-заместителна терапия, бъбречна трансплантация, както и диспансерно наблюдение и лечение на трансплантирани пациенти. В сътрудничество с другите структури и звена  на УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна  се сформират мултидисциплинарни екипи и се прилагат необходимите инвазивни и неинвазивни образни диагностики и изследвания. 

Световният бъбречен ден е съвместна инициатива на Международното дружество по нефрология (ISN) и Международната федерация на бъбречните фондации – Световен бъбречен алианс (IFKF-WKA), който се отбелязва всяка година по целия свят. Мотото на тазгодишния Световен ден за профилактика  на  бъбречните заболявания е:  ЗДРАВИ ЛИ СА ТВОИТЕ БЪБРЕЦИ? “Открий рано, защити бъбречното си здраве“

Тази година Световният бъбречен ден има за цел да изостри вниманието към нарастващия процент на бъбречни заболявания в целия свят, като акцентът ще бъде върху  профилактиката , ранната диагностика и превенцията. Екипът на клиниката по нефрология, с подкрепата на УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна и Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна има за цел да  мотивира   и подкрепи   профилактиката  за бъбречните заболявания  сред българското население.

Посланието им към пациентите е за превенция и ранна диагностика на хроничното бъбречно заболяване. Новите терапии, които се прилагат активно през посредните години  обещават не само да забавят  прогресията на  болестта, но и да намалят риска от свързаните с нея усложнения, като:  сърдечно-съдовите заболявания, коморбидитет,мозъчно-съдови инциденти.

В България, както и в други страни, се наблюдават значителни предизвикателства, свързани с ранната  профилактика, както и ограничения достъп до модерно лечение и медикаменти. Тези фактори засилват необходимостта  от национални дейности и активности  за подобряване на бъбречното здраве, особено сред уязвимите групи в нашето общество.

Проф. Стайкова казва, че за да се подобри ситуацията в България, е необходима целенасочена стратегия, която да включва следните аспекти:

•          Интеграция на грижите за бъбречното здраве в обществените здравни програми: Това  значително ще способства за  обединяване на  усилията с оглед  профилактика , ранна диагностика и лечение, както и за повишената  осведоменост сред населението и здравните специалисти.Необходимост от лабораторни и образни изследвания  веднъж на 6 месеца.

•          Достъпност до  медикаменти  и  иновативни терапии: Разширяване и въвеждане на   нови  и ефективни терапии   за   подобряване   качеството на живот на пациентите с ХБЗ.

•          Повишаване на осведомеността и превенцията : Разработване на национални кампании за осведоменост относно рисковите фактори за ХБЗ, като диабет, хипертония и затлъстяване,  насърчаване на здравословен начин на живот.

На фона на тези предизвикателства, Световният бъбречен ден ни припомня отново  за значението и важността   на   обединените усилията - от здравни специалисти, пациенти и политици    за подобряване на бъбречното здраве и   профилактика   , достъп  до качествено  и адекватно лечение . Само заедно можем да постигнем значим прогрес в борбата срещу ХБЗ и да осигурим по-добро бъдеще за всички пациенти.

Тази година се навършват 10 години от откриването на Центъра по транслационна медицина и клетъчна терапия към УМБАЛ „Света Марина" – Варна. Центърът се утвърди като водещата структура в България за лечение на деца и възрастни с тежки онкохематологични заболявания чрез автоложни и алогенни трансплантации на стволови клетки и като водещ научен и изследователски център за учени от МУ-Варна и европейското научно пространство.

Трансплантацията на стволови клетки е утвърден метод за лечение на множество хематологични и онкологични заболявания. Трансплантационната програма за стволови клетки едновременно при деца и при възрастни към УМБАЛ „Св. Марина" - Варна е уникална и единствена за България, тъй като осигурява високо ниво на мултидисциплинарно обслужване на пациентите, технологична обезпеченост и комплексно лечение. Лекарите – трансплантолози са с утвърден опит, натрупан от специализациите им в Европа и САЩ. Високото ниво на медицинска експертиза, модерните диагностични методи и иновативното мислене предоставят надежда на много пациенти с редки и тежки заболявания.

Първата автоложна трансплатация в Центъра по транслационна медицина и клетъчна терапия към УМБАЛ „Света Марина" – Варна е извършена през юни 2015 година на пациент с множествен миелом, а две години по-късно, на 17 август 2017 е извършена първата алогенна стволовоклетъчна трансплантация на пациент с остра миелоидна левкемия.

От началото на дейността до момента в центъра са осъществени общо 341 трансплантации на стволови клетки, от които 230 автоложни и 111 алогенни при деца и възрастни.

Кои са най-честите заболявания, при които са извършени трансплантации на стволови клетки през тези 10 години? На този въпрос отговаря проф. д-р Илина Мичева, началник на клиниката по клинична хематология към УМБАЛ „Света Марина" - Варна. „При  автоложните трансплантации най-честата индикация в нашия център е множественият миелом, като сме реализирали такива при 112 пациенти. Следват по честота Дифузен В-едроклетъчен Неходжкинов лимфом при 39 пациенти, Болест на Ходжкин при 31 пациенти, Фоликуларен Неходжкинов лимфом – 21 пациенти, и някои по-редки форми на Неходжкинов лимфом. Извършени са 9 автоложни трансплантации при злокачествени новообразувания като Герминативно клетъчен тумор на тестис, сарком на Юинг и невробластом и 6 при пациенти с множествена склероза в напреднъл стадий на заболяването.

При алогенните трансплантации най-честа индикация е остра миелоидна левкемия - 65 пациенти, следвана от остра лимфобластна левкемия - 23 пациенти и апластична анемия - 7 пациенти. По-редки индикации са хронична миелогенна левкемия, миелодиспластичен синдром, миелопролиферативни неоплазии.

В Центъра по транслационна медицина и клетъчна терапия към УМБАЛ „Света Марина" – Варна също работят утвърдени в Европа и света учени от МУ-Варна. Най-мащабният научен и изследователски проект e TRANSTEM, който стартира в края на 2019 година. Целта на проекта е създаване на ново научно направление към Научно-изследователския институт - направление по биология на стволовите клетки и развитие и усъвършенстване на екипа от специалисти.

По повод годишнината от откриването на центъра УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и МУ-Варна, с подкрепата на проекта Transtem и Българско медицинско сдружение по хематология, организират юбилейна конференция „10 години трансплантации на хемопоетични стволови клетки в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна“. Конференцията ще се проведе на 15 март 2025г., като водещи български и европейски учени и специалисти ще дебатират най-новите световни стандарти при лечение на пациенти, които се нуждаят от трансплантации на стволови клетки.

Велина Марковска