Новини

Във връзка с Европейския ден за разумна употреба на антибиотиците на 19.11.2024 г. от 15 часа в аудитория А на УМБАЛ“Св. Марина“ ще бъде изнесена лекция на тема:

„Антибиотично лечение на инфекции, причинени от множествено-резистентни и пандраг-резистентни Грам отрицателни бактерии“. Лекцията ще представи проф. д-р Теменуга Стоева, д.м.н., Ръководител на Лабораторията по Клинична микробиология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

От 6 до 10 ноември в Рим, Италия, се проведе IX Световен университетски шампионат. Студентите от МУ-Варна премериха сили с колегите си от други държави в спортовете плуване, тенис и волейбол - жени.

            В изключително силна конкуренция, с участието на 34 университета от 18 страни, турнирът по плуване беляза блестящо представяне на нашите студенти. Антоний Моралийски спечели сребърен медал в дисциплината 200 м съчетано плуване и бронзов медал на 200 м свободен стил. Отлично се представи и Йоана Димова, която завоюва сребърен медал в дисциплината 50 м бътерфлай, а Максим Михайлов завърши 6-ти на 50 м гръб. Щафетата ни на 4 х 50 м свободен стил финишира на 7-мо място, което е достойно представяне, предвид голямата конкуренция.

            В крайното комплексно класиране плувците на МУ-Варна са 9-ти от 34 университета от целия свят, като трябва да се отбележим, че нашият университет участва само с петима студенти.

            Отлично представяне направиха и момичетата от волейболния отбор на МУ-Варна. Те се класираха на 5-8 място в конкуренцията на волейболистки от 29 университета, след като надделяха над съперничките си от Франция, Италия и Литва.

            В турнира по тенис участваха 93 мъже и 66 жени. Честта на МУ-Варна защитаваха трима студенти. Най-добре от тях се представи Тина Манолова, която достигна до ¼ финалите.

            Академичната общност на МУ-Варна честити на нашите спортисти успешното представяне на шампионата в Рим.

Със стилно тържество Университетският медико-дентален център отбеляза 10 години от създаването си. Първият Университетски Медико-Дентален център в България бе открит на 6 ноември 2014г., като  все още е единствен в страната. Той е част от Факултета по дентална медицина към МУ – Варна и е както клинична база за обучение на студенти, специализанти и докторанти, така и база за лечение на пациентите от Варна и региона.

По повод юбилея бе представен кратък филм, с който бе проследен изминатият път, а деканът на Факултета по дентална медицина и ръководител на центъра проф. д-р Стефан Пеев връчи плакети на всички, допринесли за създаването, развитието и утвърждаването на Медико-денталния център през изминалите 10 години. С плакет бяха удостоени Ректорът на МУ-Варна проф. д-р Димитър Райков, проф. д-р Красимир Иванов – ректор на МУ-Варна в периода 2012 – 2020г., инж. Деян Грънчалов – помощник – ректор, проф. д-р Силва Андонова – изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, проф. Тодорка Костадинова – директор дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“, проф. д-р Вилиян Платиканов – началник Клиника по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, проф. д-р Тихомир Георгиев - ръководител “Операционен блок”, както и г-жа Елена Тодорова – организатор Медико-дентален център, г-жа Анжела Бахова - ръководител "Административна и развойна дейност" и г-жа Велина Марковска – ръководител отдел „Комуникации и телевизия“.

По повод 10 годишния юбилей на Университетския Медико-Дентален център Ректорът проф. д-р Димитър Райков и деканът – проф. д-р Стефан Пеев, тържествено прерязаха лента пред аудитория 111, която вече официално ще носи името на изтъкнатия български имплантолог акад. проф. д-р Николай Попов. Акад. Попов е основоположник на денталната имплантология в България и двигател на развитието на денталната медицина у нас. Той има огромна заслуга за утвърждаването и развитието на факултета по дентална медицина на МУ-Варна с енергичната си подкрепа към развитието на академичния му състав и прякото си участие в лекционното преподаване във факултета. На събитието присъстваха синът на акад. Попов Антон Попов, както и неговият внук – Николай.

Водещи специалисти от България, Швеция, Полша, Италия, Великобритания и САЩ участваха в международната научна конференция „РАСопатиите – неизвестни проблеми и бъдещи перспективи“ – събитие, което бе организирано на 1 и 2 ноември във Варна по проекта „Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“ на МУ-Варна.

Форумът беше открит от заместник-ректор „Научна дейност“ в МУ-Варна проф. д-р Виолета Йотова, ръководител на Първа детска клиника с ДОИЛ в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и директор на Варненския експертен център по редки ендокринни болести (Endo-ERN), който осигурява мултидисциплинарна грижа за пациенти с РАСопатии. Проф. Йотова акцентира върху спешната необходимост да се увеличат научните познания, навременната диагностика, повишаването на осведомеността сред родителите, медицинските специалисти, училищния персонал и обществото като цяло, с цел да бъде осигурена по-добра грижа и управление на тези пациенти. Според проф. Йотова е от изключителна важност да се търсят всички възможности за включването на пациентите от самото начало в проектирането и осигуряването на грижите.

Конференцията бе насочена към обсъждане на проблемите на хора с редки генетични заболявания от групата на РАСопатиите, които включват няколко генетични синдрома с обща честота 1:2000. РАСопатиите се характеризират с нарушения във всички области и системи, което налага познаването на заболяванията от широк кръг специалисти – генетици, ендокринолози, кардиолози, невролози, психолози, биолози, онкохематолози и др. Целта на форума бе да се обсъдят посоките на съвременните научни търсения в тази фундаментална за клетките сигнална система, както и да се задълбочи познанието и информираността за тези заболявания, в резултат на което пациентите в България да получават точна и по-навременна диагностика и лечение.

На форума участниците имаха възможност да са част от първата по рода си дискусия за проблемите за развитието на науката и добрите практики в тази голяма група от редки заболявания – от генетиката и клетъчната биология, през засегнатото здраве и психологическите проблеми, през които преминават както пациентите, така и техните семейства, до първи опити за специфично лечение. С оглед постигане на по-високо качество на живот за хора с редки болести, специалистите се обединиха около необходимостта от мултидисциплинарен подход към пациентите и създаването на експертни центрове, специализирани в работа с РАСопатиите.   

В рамките на събитието се проведе и кръгла маса  за водещи специалисти и млади учени. Бяха поставени основите на научно сътрудничество в тази област, с цел да се създаде начален алгоритъм за подобряване на диагностиката на РАСопатиите, както и да се повиши информираността в обществото.

Проф. Йотова подчерта, че през декември тази година се очаква обявяването на нова голяма научна програма ERDERA, насочена към редките болести, която ще бъде финансирана от Европейския съюз. Програмата е на стойност 380 млн. евро и България може да се възползва от възможността да работи за подобряване на съдбата на хората с редки генетични заболявания чрез експертните центрове по редки болести. Проф. Йотова припомни, че у нас има 30 експертни центъра, 6 от тях са международно признати и са членове на европейски референтни мрежи. Два от тези международно сертифицирани центрове са във Варна и са разположени в УМБАЛ „Св. Марина“.

Специалистите са категорични, че за борбата с редките болести в България са необходими промени в законодателството. „Наредбата, която касае този проблем, е от 2014 година. Тогава планът за действие при редки болести беше изключително актуален, но през последните пет години е спирачка за всякакви иновации“, подчерта още проф. Йотова. Според нея е задължително регистрацията на редките болести у нас да се промени и да се синхронизира с европейската практика. По думите ѝ е нужно да се подобри и насочването на пациентите към експертните центрове, за да получават там навременна и адекватна помощ. Само така пациентите ще се съберат в достатъчно големи групи за осъществяване на научни изследвания, вкл. чрез международните регистри за редки болести.

Събитието е част от конферентната програма по проект MUVE-TEAM и е финансирано от Европейския съюз по програма NextGenerationEU, Project № BG-RRP-2.004-0009-C02.