Новини

На 31 октомври и 1 ноември във Факултета по фармация на МУ-Варна се проведе Втората годишна конференция и заседание на Управителния комитет със Съвещателния борд по проекта „Медицински университет – Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAМ). Проектът е финансиран от Европейския съюз - Next Generation, чрез Националния план за възстановяване и развитие на Република България по Процедурата за създаване на мрежа от изследователски висши училища. Общата му стойност е 28 000 000 лв., срокът за изпълнение е 42 месеца, като датата на приключване  е 30.06.2026 г.

Ректорът на МУ-Варна проф. д-р Димитър Райков откри конференцията с думите: „Този проект е от изключителна важност за развитието на Стратегическата  програма за научни изследвания и иновации на нашия университет. С обединените усилия на всички нас, научноизследователският потенциал на Медицински университет – Варна ще се разгърне и ще се превърнем във водещ научно-иновационен център в Югоизточна Европа“.

Заместник-ректор „Научна дейност“ проф. д-р Виолета Йотова подчерта, че с проекта MUVE-TEAM, МУ-Варна има целия финансов и научен ресурс да заложи основите на бъдещето. Целта е учените да реализират както нови продукти, така и иновативни транслационни решения в различни области. Очакванията са постиженията да бъдат патентовани и да станат българския принос в световната наука. Проф. Йотова уточни, че това е изцяло нова посока за развитието на българската медицинска наука и предизвикателството пред целия екип на проекта е да бъдат произведени научни резултати до средата на 2026-та година.

Председателят на Управителния комитет на MUVE-TEAM проф. Диана Иванова акцентира върху целите на проекта - да се повиши научноизследователският капацитет на учените от МУ-Варна; да се разшири международното сътрудничество; да се подобри видимостта на университета; да се даде шанс на младите учени да се включат в научноизследователската работа; да се привлекат водещи специалисти от страната и чужбина, работещи по приоритетните за МУ-Варна направления „Храни и хранене“, „Невронауки“, „Онкология и редки болести“, „Регенеративна медицина и имплантология“; да се осигури подкрепа за установените вече международни сътрудничества; да се създадат възможности за нови колаборации; да се работи за включване в научноизследователски мрежи и алианси.

Общо 205 изследователи, млади учени и административен персонал са привлечени на този  етап от проекта. Работят девет научни групи. В шест от тях водещите изследователи са от МУ-Варна. Другите три са с участието на учени от други университети, които създават свои изследователски екипи. Активно се взаимодейства с бизнеса, работи се в посока чуждестранно сътрудничество, участие в международни мрежи, споразумения и партньорства. Осъществяват се активности за разширяване на международната видимост на изследванията, реализират се мобилности във водещи научни лаборатории и институции с цел да се усвоят нови научни методики, обмен на данни и подготовка на съвместни публикации.

В рамките на определените големи направления, изследователите работят и по по-специфични цели. Сред тях са редките болести, хранителните режими, създаването на нови хранителни добавки, създаването на импланти, култивирането на стволови клетки. Акцент в работата са и новите подходи към ранната диагностика на онкологичните заболявания, както и иновациите в образната диагностика на тези болести.

Водещите изследователи от МУ-Варна в областите „Храни и хранене“, „Невронауки“, „Регенеративна медицина и имплантология“ и „Онкология и редки болести“ са: проф. биол. Йоана Киселова-Кънева от Научна група „Природни продукти за иновативна превантивна медицина и здраве” (Natura4Health);  проф. Кръстена Николова от Научна група „R&D лаборатория за хранителни добавки” (SMART); проф. д-р Ружа Панчева от Научна група „Хранене и невроразвитие” (NutriLect); проф. инж. Цанка Дикова от Научна група „Персонализирани импланти за костна регенеративна терапия” (PersIm); проф. инж. Кристина Близнакова от Научна група „Иновативни технологии за скрининг и диагностика на млечната жлеза“ (ELPIDA); доц. д-р Деян Дженков от Научна група „Приложение на иновативни технологии за управление на онкологични и редки заболявания” (LiquidBio).

Водещите чужди изследователи, които допълват работата на изследователите от МУ-Варна в областите „Регенеративна медицина и имплантология”, „Невронауки” и „Съдова биология“ и ще развият нова и необходима за МУ-Варна научна компетентност са: проф. д-р Карл Хьорман от Научна група „Обструктивна сънна апнея и коморбидност“ (GOSACD), доц. д-р физиол. Любомир Любомиров от Научна група „Изследователска група по съдова биология – Варна” (RenEVA) и проф. биол. Ива Угринова от Научна група „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“ (AC-3B).

По време на конференцията водещите изследователи на научните групи презентираха изпълнението на поставените цели и постигнатите до сега научни резултати. Бяха представени също финансов отчет за изразходваните средства до момента,   придобиването на специализирана апаратура за изследователските и научните лаборатории, развитието на университета по отношение на защитата на интелектуалната собственост и технологичния трансфер чрез създадения Отдел за технологичен трансфер и иновации към Научноизследователския институт на МУ-Варна, и др.

В  рамките на  MUVE-ТEAM са финансирани допълнително още 13 научно-приложни проекта с иновационен потенциал, в които са привлечени млади учени. С логистичната и финансовата подкрепа на тези разработки се очаква да се увеличи транслационният потенциал на изследователската работа в университета.

Сред отчетените постижения по проекта са: големият брой изследователи, привлечени за работа в приоритетните научноизследователски направления на МУ-Варна; значителният ръст на публикационната активност; повишената видимост на научноизследователската работа на университета чрез мобилности и обучения; увеличеният научен капацитет като резултат от обученията, подобрената материално-техническа база и осъществените колаборации; подобреното ниво на информираност на академичния състав по отношение на оценката на иновационния потенциал на техните научни изследвания, защитата на интелектуалната собственост и технологичния трансфер; повишената конкурентоспособност на МУ-Варна. 

Сред предизвикателствата, за които трябва да се търсят решения в перспектива са: подобряването на уменията за планиране и управление на научноизследователската дейност; увеличаването на подготвените кадри в областта на защитата на интелектуалната собственост и технологичния трансфер; създаването на условия в страната да се запълни дефицитът на технологични компании в областта на биомедицината, с които университетите да си партнират; необходимостта да се адаптира нормативната уредба в България към естеството на научноизследователската работа; да се предприемат активности за ускоряване на бавните процедури по обществените поръчки; да се регламентира разпределението на работното време на университетските изследователи, които са обвързани допълнително с преподавателска и клинична дейност.

Конференцията завърши със заседание на Управителния комитет със Съвещателния борд, на което бяха обсъдени междинният отчет и текущият напредък по проекта MUVE-TEAM.

Деветият конгрес на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) се проведе от 24 до 27 октомври в КК Златни пясъци край Варна. Във фокуса на най-високия научен форум на българските пулмолози бяха социално значими заболявания като астма, ХОББ, пневмонии, туберкулоза, съдови болести на белия дроб.

Приветствия на церемонията по откриването поднесоха Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, проф. д-р Димитър Райков – Ректор на МУ-Варна и проф. д-р Силва Андонова – изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“, а поздравителни адреси адреси бяха получени от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева и от председателя на УС на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.

Проф. д-р Диана Петкова - председател на УС на БДББ и началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, сподели основните теми, по които се проведоха симпозиумите с гостите от водещи университети от Америка и Европа. „Цялата палитра от белодробни заболявания вложихме в научната програма, но най-силните симпозиуми бяха на нашите чуждестранни гости. Сред тях бяха за белодробните инфекции с лектори проф. Майкъл Нидерман от Ню Йорк и проф. Маркос Рестрепо от Университета в Тексас. Проф. Сами Суиса от Канада е един от най-признатите биостатистици в света в областта на бронхообрструктивните заболявания. Невероятен екип дойде от Австрия - проф. Хорст Олшевски и проф. Андреа Олшевски, които работят в областта на съдовете на белия дроб. Проф. Хорст Олшевски е сред най-изявените учени в света, които се занимават с този толкова тежък проблем, водещ пациентите до инвалидизация, ако не се открие своевременно, и до необходимост от белодробна трансплантация. Проф. Джефри Чуп и проф. Джерард Крайнър от САЩ са членове на експертните бордове по бронхообструктивни заболявания. Те говориха за лечението на астмата, на ХОББ и за новостите, които ни очакват през 2025 г. Още преди техните комитети да са публикували тези издания, ние вече сме наясно какви промени се очакват в стратегията на лечение на тези болести. Проф. Йоанна Хоростовска поднесе на аудиторията темата за ранното откриване на рака на белия дроб. Новият почетен член на дружеството - проф. Юрг Лойпи от Университета в Базел, Швейцария, е експерт на Европейското респираторно общество в бронхообструктивните заболявания, и един от учените, които въвеждат нови тестове за изследване на белодробната функция - тежка материя, която обаче ни дава възможност да обективизираме състоянието на белия дроб. С нас беше и проф. Алберто Папи от Университета във Ферара, Италия, също почетен член на БДББ - водещо име в областта на астма и ХОББ.”

Проф. Диана Петкова допълни, че важен приоритет в работата на Българското дружество по белодробни болести е подкрепата на младите специалисти. Пример за това са ежегодните курсове за повишаване на квалификацията, в които като лектори участват най-добрите национални експерти по различни интернистични специалности. „Тази година посветихме лятното училище на функционалното изследване на дишането с водещ проф. Юрг Лойпи. Благодаря за подкрепата на Медицинския университет – Варна. Събитието бе под егидата на ректора проф. д-р Димитър Райков  и стана поредно доказателство, че когато научно дружество и университет вървят ръка за ръка, това придава съвсем различна тежест на обучението”, каза тя.

По традиция УС на БДББ връчи своите отличия на пулмолози с особени заслуги. Във финалния ден на Деветия конгрес на Българското дружество по белодробни болести бяха присъдени наградите за най-добро представяне на постерната сесия и оралните презентации.

УМБАЛ “Св. Марина” се включва в глобалната инициатива за профилактика и ранно откриване на рак на простатата с безплатни консултации, скрининг прегледи и ехография на пикочо-отделителната система през ноември.

Специалистите от Клиниката по урология ще извършват безплатни профилактични прегледи всяка сряда и петък през ноември, от 8:30 до 10:00 часа, в Диагностично-консултативния кабинет на етаж 12 на болницата.

Прегледите ще се извършват само след предварително записан час.  Не се изисква направление от личен лекар, но е препоръчително пациентите предварително да направят изследване на простатно-специфичния антиген (ПСА/PSA). За записване и информация може да се обадите на телефон: 052/ 978 651. Местата са ограничени.

Movember е международна кампания, насочена към информираността за профилактика, диагностика и лечение на онкологични заболявания при мъжете.

Ракът на простатата е едно от най-разпространените онкологични заболявания сред мъжете в Европа и България. Европейската урологична асоциация препоръчва ежегодно изследване на ПСА при всички мъже над 50 години, както и при мъже над 45 години с фамилна история на заболяването. Консултацията със специалист-уролог е важна за правилната интерпретация на резултатите.

В ранните стадии ракът на простатата обикновено протича без симптоми, което прави профилактичните прегледи и изследвания ключови за навременното диагностициране.

УМБАЛ „Св. Марина“ разполага с всички съвременни средства за диагностика и лечение на заболяването, включително Фюжън биопсия за прецизна диагностика и роботизирана хирургия чрез системата Da Vinci XI. Благодарение на тези възможности при ранно откриване ракът на простатата е напълно лечим, а пациентите получават най-висок стандарт на грижа.
 

Неврохирурзи от Медицински университет - Варна и УМБАЛ “Св. Марина” взеха участие в 50-ия Световен конгрес по детска неврохирургия, проведен в Торонто, Канада, от 13 до 17 октомври. Научният форум, организиран от Световната Асоциация по детска неврохирургия (ISPN), събра водещи специалисти от цял свят.

Българската делегация включваше неврохирурзите от екипа на проф. д-р Явор Енчев, д.м.н. – ръководител на Катедрата по неврохирургия и болести на МУ-Варна и на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Марина“, гл. ас. д-р Тони Кондев, д.м. и д-р Алкъм Демирджи.

Д-р Алкъм Демирджи бе удостоен със стипендия от Световната Асоциация по детска неврохирургия (ISPN) за участие и презентира доклад на тема: “Усложнения при деца с фрактури на черепа. Основни характеристики , клинична оценка и образна диагностика”. В допълнение, той и д-р Кондев представиха постерен доклад на тема “Травматична лумбосакрална спондилолиза и спондилолистеза при 11-годишно дете: Рядък случай”, който привлече значителен интерес от участниците.

Събитието представлява важен етап в развитието на детската неврохирургия в България и предостави отлична възможност за обмен на опит и знания от световно ниво.