Новини

Проф. Майкъл Тонг от Китайския университет в Хонконг изнесе публична лекция „Health, Wealth and Happiness” в МУ-Варна.

Той е клиничен професор в Катедрата по оториноларингология, хирургия на главата и шията към Медицинския факултет на Китайския университет в Хонконг. Бил е началник на отделението по оториноларингология към Катедрата по хирургия от 2003 до 2007 г., ръководител на академичните отдели на Катедрата от 2007 до 2015 г. и председател на Катедрата от 2015 до 2024 г.

Ученият е пионер в разработването на усъвършенствани техники за ендоскопска хирургия на ушите, в сферата на медицинска роботика, приложението на изкуствен интелект в медицината, както и на технологични инструменти за невронауките.

В полето на професионалния му интерес са също епидемиологията и общественото здраве и здравеопазването при възрастни.

Проф. Тонг е и ключов член на Института „Мозък и ум“, Института по неврология „Джералд Чоа“, Центъра за многомащабна медицинска роботика INNOHK и Института по роботика T-Stone към Китайския университет в Хонконг.

Като изтъкнат хирург и отолог, той има множество успешни грантове и над 300 рецензирани публикации, допринесли за националната и международната му репутация в областта на общата отология, кохлеарната имплантация, имплантацията на слуховия мозъчен ствол и изследванията на назофарингеалния рак. Проф. Тонг е с интереси и в областта на техническите иновации за минимално инвазивна хирургия в оториноларингологията и хирургията на главата и шията.

Лекцията  беше организирана по проекта „МУ-Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“.

Видео

Четвъртото лятно училище по инсулт с международно участие се проведе в периода 6-ти – 7-ми юни в Медицински университет – Варна. Научният форум, който събира водещи специалисти в областта на диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациенти с мозъчно-съдови заболявания, се организира под егидата на МУ – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и продължава традицията на мултидисциплинарните срещи, посветени на мозъчно-съдовата патология и инсулта. Поздравителен адрес до участниците и организаторите изпрати ректорът на университета проф. д-р Димитър Райков. От името на академичното ръководство приветствие поднесе деканът по Факултет „Медицина“ проф. д-р Йото Йотов.

Събитието е част от календара с инициативи, посветени на 65-та годишнина на МУ – Варна и 40 години от създаването на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Форумът е пореден пример за успешното партньорство между двете институции в обучението на медицински специалисти, развитието на науката и внедряването на съвременни методи за диагностика и лечение.

„Лятното училище е с подчертано мултидисциплинарна и практическа насоченост. То е предназначено не само за невролози от цялата страна, но и за кардиолози, специалисти по образна диагностика, специалисти по здравни грижи, неврорехабилитатори, кинезитерапевти и всички професионалисти, ангажирани с грижата за пациентите с остър инсулт“, заяви проф. д-р Силва Андонова, изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и организатор на събитието.

Тазгодишният форум постави акцент върху изграждането на националната мрежа от шест високотехнологични мозъчно-съдови центъра, чието създаване трябва да приключи до края на юни. Три от тях са в София, а останалите – във Варна – в УМБАЛ „Света Марина“, Пловдив и Плевен. Центровете се изграждат с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.

„Тези центрове,  в които се провежда тромболитично и ендоваскуларно лечение, трябва да работят в тясна връзка с останалите болници чрез единна дигитална платформа за бърз обмен на информация и своевременно насочване на пациентите към най-подходящото лечение. Това е сериозно предизвикателство пред всички нас“, коментира проф. Андонова.

Тя благодари на екипите на HEMS, които се включиха и в тазгодишното издание на форума, с цел уточняване на редица практически въпроси, свързани с координацията между лечебните заведения и възможностите на въздушната спешна помощ.

„Заедно с колегите от Шумен, Добрич, Търговище и други болници имаме възможност да изградим ефективни механизми за работа, така че мрежата от центрове за лечение на инсулт да функционира максимално добре, използвайки и предимствата на HEMS. Само чрез добро взаимодействие и ясни алгоритми между всички звена можем да гарантираме навременен достъп до съвременно лечение и по-добри резултати за пациентите “, каза проф. Андонова.

По време на своята презентация, тя представи актуални данни на Евростат, според които България продължава да е сред държавите с най-висока смъртност от мозъчно-съдови заболявания в Европейския съюз. Това превръща изграждането на ефективна мрежа за лечение на инсулт в национален приоритет.

Доц. д-р Михаел Цалта, началник на отделението за лечение на инсулти към Втора клиника по нервни болести в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и съорганизатор на форума, представи международните лектори в програмата. Сред тях бяха Prof. Thorsten R. Döppner от Германия – водещ специалист в областта на транслационната медицина и лечението на мозъчно-съдови заболявания, и Prof. Craig J. Smith от Великобритания, който представи най-новите научни данни за когнитивните нарушения след инсулт. В програмата участва и Нели Петкова от Италия, която акцентира върху проблема с дисфагията и нарушенията в гълтането при пациенти с различни заболявания, включително след прекаран инсулт.

Със своята научна програма и международно участие Четвъртото лятно училище по инсулт за пореден път потвърди ролята на Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ като водещи институции в обучението на специалисти и развитието на съвременните подходи за лечение на мозъчно-съдовите заболявания в България.

Семинар „Оценка на ефективността на лечението и програмите за обществено здраве, насочени към превенция на хронични незаразни заболявания“ организира МУ-Варна от 10 до 12 юни 2026 г. с водещ д-р Талис Фелдънс от Училище за висши изследвания „Сант’Анна“ в Пиза, Италия. Събитието ще се проведе от 10 до 12 юни в сградата на РЗИ-Варна, зала „Панорама 2“.

Обучението се осъществява по проекта на МУ-Варна „Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM) и е насочено към млади изследователи и студенти, които искат да придобият практически знания за оценка на здравни програми и лечение при хронични незаразни заболявания.

Курсът обхваща теми като измерване на здравни резултати и ефективност, анализ на разходите и здравната икономика, показатели като DALY, QALY и YLL, моделиране и оценка на разходна ефективност, измерване на равенството в здравеопазването, работа със статистическия софтуер R.

Програмата комбинира теория и практически упражнения, включително анализ на реални примери, упражнения с дървета на решенията и приложения на здравно-икономически методи. Семинарът има за цел да развие умения за вземане на решения, основани на доказателства, в сферата на общественото здраве и управлението на хроничните заболявания.

ПОСТЕР

Видео

Два комплекта лапароскопска апаратура от последно поколение са най-новите придобивки за хирургичните клиники на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна.

„Благодарение на далновидната политика на ръководството на Медицински университет – Варна и на УМБАЛ „Света Марина“, Варненската хирургична школа за пореден път има възможност да работи с два нови пълни комплекта японска лапароскопска апаратура за минимално инвазивна хирургия. Оборудването е от най-висок клас и позволява извършването на широк спектър безкръвни операции в гръдната и коремната кухина, както и в областта на тазовите органи“, заяви проф. д-р Никола Колев, отговорник по оперативната дейност в Първа клиника по хирургия на университетската болница.

Той допълни, че това създава условия жителите на Североизточна България да получават най-съвременно хирургично лечение и медицински грижи. „Новата апаратура ще допринесе и за поддържането на високо ниво на обучение на студентите в Медицинския университет и на лекарите-специализанти в УМБАЛ „Света Марина“, която е водеща клинична база за подготовка на бъдещи лекари и хирурзи“, каза още проф. д-р Никола Колев.

Лапароскопските оперативни техники се извършват през малък достъп и осигуряват по-бързо възстановяване на пациентите, по-кратък болничен престой, по-добър естетически резултат и по-висока икономическа ефективност.

Апаратурата вече е въведена в рутинната работа на екипите от Първа и Втора клиники по хирургия в болницата. Очаква се тя да разшири възможностите не само за клинична дейност, но и за научноизследователска работа и развитие на иновативни хирургични практики.