Новини

Повече информация вижте във видеото тук

На 14 март, когато международната общественост отбелязва Световния ден за борба с бъбречните заболявания, специалисти от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна напомниха за важността на ранната диагностика и превенцията на хроничните бъбречни заболявания/ХБЗ/. „В света има над 850 млн. души, които страдат от хронично бъбречно заболяване, което  го  прави  „осмата най-честа причина за смъртност,  като  през последните години  има  световната тенденция   за  прогрес и увеличение на заболеваемостта,“, обобщи данните проф. д-р Светла Стайкова д.м.н.  - началник на „Клиниката по нефрология и хемодиализа“ във варненската университетска болница. Това е една тревожна тенденция, която за съжаление важи и за България, допълни специалистът и изнесе още данни.

След  2022 г. и COVID-пандемията лекарите наблюдават значителен бум в активността  и честотата  на хроничните заболявания, включително и на хроничните бъбречни заболявания. Според статистиката  между  10-15 % от населението в България или приблизително между 700 000 и 800 000  души страдат   от  хронично бъбречно заболяване, уточни проф. д-р  Стайкова. Това включва както остри, така и хронични състояния, които могат значително да повлияят на качеството и продължителността на живота на засегнатите хора.

Проф. Стайкова подчерта, че клиниката по нефрология и диализа в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна е с уникална структурата и е единствената в страната, в която се прилагат всички съществуващи лечебно-диагностични методи в нефрологията. На пациентите с бъбречни заболявания се предоставят консервативно лечение, всички диализни методи на бъбречно-заместителна терапия, бъбречна трансплантация, както и диспансерно наблюдение и лечение на трансплантирани пациенти. В сътрудничество с другите структури на УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна  се сформират мултидисциплинарни екипи и се прилагат необходимите инвазивни и неинвазивни образни диагностики и изследвания. 

Мотото на тазгодишния Световен ден за борба с бъбречните заболявания е:  „Бъбречно здраве за всички. Осигуряване на равнопоставен достъп до грижи и оптимална медицинска практика“,  напомниха специалистите от варненската университетска болница.

Посланието към пациентите е за превенция и ранна диагностика на хроничното бъбречно заболяване. Ние се намираме във време, което предлага безпрецедентни възможности за превенция и забавяне на развитието на ХБЗ, благодарение на научните  достижения  в медицината. Новите терапии обещават не само да забавят  прогресията на  болестта, но и да намалят риска от свързаните с нея усложнения, като сърдечно-съдовите заболявания, коморбидитет, мозъчно-съдови инциденти, е мнението на нефролозите.

В България, както и в други страни, се наблюдават значителни предизвикателства, свързани с ранната диагностика и ограничения достъп до модерно лечение и медикаменти. Тези фактори засилват нуждата от национални усилия за подобряване на бъбречното здраве, особено сред уязвимите групи в нашето общество.

Лекарите са убедени, че за да се подобри ситуацията в България, е необходима целенасочена стратегия, която да включва следните аспекти:

- Интеграция на грижите за бъбречното здраве в обществените здравни програми: Това би могло да обедини усилията за ранна диагностика и лечение, както и да повиши осведомеността сред населението и здравните специалисти.

- Достъпност до  медикаменти  и  иновативни терапии: Разширяването на здравното осигуряване за да  може  за покрие новите и ефективни терапии,   с оглед  подобряване   качеството на живот на пациентите с ХБЗ.

- Повишаване на осведомеността и превенция: Разработване на национални кампании за осведоменост относно рисковите фактори за ХБЗ, като диабет, хипертония и затлъстяване, както и насърчаване на здравословен начин на живот.

На фона на тези предизвикателства Световният бъбречен ден ни припомня за значението на обединението на усилията - от здравни специалисти, пациенти и институции - за подобряване на бъбречното здраве и достъпа до качествено  и адекватно лечение в България. Само заедно можем да постигнем значим прогрес в борбата срещу ХБЗ и да осигурим по-добро бъдеще за всички пациенти.

С цел по-качествено и своевременно лечение и обгрижване на пациентите е необходимо също развитието на нефрологичната структура  и   направления за бъбречно-заместителна терапия в България, както и създаването на национален регистър.

След като Общото събрание на МУ-Варна избра проф. д-р Димитър Райков за ректор на Университета, на заседание от 11 март новият Академичен съвет прие единодушно състава на заместник-ректорите, предложени от проф. Райков. Екипът му ще се състои от петима заместници с мандат от 11 март 2024 до 11 март 2028 година.

Проф. д-р Албена Керековска, д.м., е избрана за заместник-ректор „Учебна дейност“. Тя изпълняваше тази функция и до момента, като ще продължи да ръководи, контролира, координира и отговаря за планирането и организацията на всички дейности, свързани с учебната дейност, с приема и обучението на студенти и курсисти в ЦПО и на Интернационалния център за електронно и дистанционно обучение, както и за дирекция „Учебна дейност“ и дейността на отдел „Учебен“.

За заместник-ректор „Кариерно развитие“ е избрана проф. д-р Мария Негрева, д.м.н. Тя ще ръководи, контролира, координира и отговаря за планирането и организацията на всички дейности, свързани с кариерното развитие, придобиването на ОНС „доктор“, НС „доктор на науките“ и  дейността на отделите „Кариерно развитие“ и „Докторантско училище“.

Проф. д-р Виолета Йотова, д.м.н., е избрана за заместник-ректор „Научна дейност“. Тя ще ръководи, контролира, координира и отговаря за планирането и организацията на всички дейности, свързани  с научно-изследователската работа, иновациите и транслационната медицина в Медицински университет – Варна, дейността на Библиотеката и на отделите „Издателска дейност“ и „Академична организация за клинични проучвания“. Във функциите на проф. Йотова ще бъде и контрол на дейността на Научноизследователския институт.

За заместник-ректор „Международно сътрудничество“ е избран проф. д-р Марио Милков, д.м., който ще ръководи, контролира, координира и отговаря планирането и организацията на всички дейности, във връзка с международното сътрудничество и дейността на отдел „Международно сътрудничество“. Също така той ще контролира и координира дейността на дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“ и на отделите „Управление на качеството и акредитация“ и „Проектна дейност“.

Проф. д-р Никола Колев, д.м.н., е избран за заместник-ректор „Следдипломно обучение“. Той ще ръководи, контролира, координира и отговаря за планирането и организацията на всички дейности, свързани със следдипломното обучение, дейността на отдел „Следдипломно обучение“ и сключването на договори с лечебни заведения за практическо и следдипломно обучение.

На заседанието Академичният съвет взе решение за преименуване на Дирекция „Международно сътрудничество, акредитация и качество“ в Дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“. За директор на дирекцията е избрана проф. Тодорка Костадинова, д.и. 

1. Покана за участие в обществено обсъждане концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) на Община Варна, с наименование: „Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион“ - Покана за публично обсъждане на Концепция за интегрирани териториални инвестиции „Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион ;

2. Презентация на КИТИ на Община Варна - https://varna.bg//upload/12880/КИТИ_Варна_Аксаково_Шабла_final.pdf ;

3. Описание/Резюме на презентацията - Описание на  Концепция за интегрирани териториални инвестиции на Община Варна .

Повече информация вижте във видеото

Катедра „Логопедия и медицинска педагогика“ към факултета по Обществено здравеопазване на МУ-Варна отбеляза 6-ти март - Европейския ден на логопедията. По инициатива на катедрата бе проведена среща на студенти от специалност „Логопедия“ с бъдещи работодатели, представители на държавни и общински институции, които осигуряват подкрепа на лица с езиково-говорни нарушения от различни възрасти. Бяха обсъдени въпроси, свързани с основната тема на европейската организация на логопедите ESLA за 2024г. „Сътрудничество с други специалисти и лица, полагащи грижи“.