Обучителен семинар на тема: „Изчислителна и експериментална системна медицина“, организиран от Медицински университет - Варна благодарение на финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (проект MUVE-TEAM; Договор BG-RRP-2.004-0009-C0), се проведе на 12 юни 2024г. Събитието събра като лектори някои от водещите европейски учени в областта на онкологичната геномика, транскриптомика и протеомика, заедно с млади учени и изследователи от МУ-Варна. Лекторите представиха най-новите методи, позволяващи високо-продуктивна обработка на огромни масиви от данни в съвременната медицина.
„Желанието ни е да представим по достъпен начин за младите учени нова група от методи, които имат приложение както в онкологията, така и в други области, като неврология, сърдечно-съдова медицина и т.н.,“, заяви проф. д-р Антон Тончев, директор на Научноизследователския институт в МУ-Варна и съорганизатор на събитието. Той допълни, че в момента има натрупана огромна база данни от медицински изследвания на пациенти, които могат да бъдат проучвани, благодарение на възможностите, които предлагат т.нар. високо-продуктивни технологии, включително чрез използване на машинно обучение и изкуствен интелект. Това бе причината интерес към срещата да проявят учени от различни области на науката – морфология, клетъчна биология, биохимия, генетика, образни изследвания.
В рамките на срещата проф. Весела Кристенсен от Университет в Осло, Норвегия (съорганизатор на събитието), проф. д-р Антон Тончев - директор на Научноизследователския институт в МУ-Варна, проф. Арнолдо Фригеси от Центъра за върхови постижения “Integreat” в Осло, Норвегия и проф. Юха Клефстрьом от Финландски раков институт в Хелзинки, Финландия, представиха пред медии открития при имунологията на рака, спомагащи за превенция, диагностициране и лечение на онкологични заболявания. Учените отговориха на въпроси, свързани с достиженията на съвременната наука, касаещи пациентите в България и Европа. Дигиталното моделиране на тумори, включително чрез създаване на т.нар. „дигитални близнаци”, позволява персонализиране на подхода към пациентите, смятат учените.
