Новини

Видео

4 екипа от Клиниката по урология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна с ръководител проф. д-р Тошо Ганев вече са сертифицирани за минимално инвазивни операции с нова модерна роботизирана хирургична система Versius. Тя разширява възможностите на екипа за прецизна работа в тесни анатомични пространства, като подпомага хирургичния контрол и ергономията на оператора и позволява комплексни интервенции да се извършват по щадящ за подходящите пациенти начин.

Новата апаратура е приложима за широк спектър урологични операции при подходяща индикация и преценка на лекарите.  Сред тях са онкоурологични интервенции при злокачествени заболявания (напр. простата, пикочен мехур, бъбрек), реконструктивна урология и оперативно лечение на доброкачествена урологична патология.

Предимствата на минималноинвазивните интервенции пред класическата хирургия са много, като основните са свързани с висока прецизност, по-малки оперативни разрези и травма и значително по-бързо възстановяване на пациентите.

Робот-асистираното лечение на онкологични урологични операции се реимбурсира от НЗОК съгласно правилата и обхвата на касата.  Това позволява тези минималноинвазивни интервенции да бъдат достъпни за пациентите, които отговарят на медицинските критерии.

В последните 12 месеца в Клиниката по урология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна са извършени над 1500 ендоскопски и над 300 робот-асистирани интервенции с робот Да Винчи на пациенти не само от Североизточна България, но и от цялата страна. С обучението и сертифицирането на още специалисти за работа с новата система ще се даде възможност на специалистите за устойчив график, екипност и планиране на робот-асистирани процедури, включително при сложни случаи.

Внедряването на роботизираната система Versius в Клиниката по урология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, която е база за обучение на МУ–Варна, разширява възможностите за съвременна минимално инвазивна урологична хирургия. Сертифицираните екипи и мултидисциплинарният подход осигуряват планирана и комплексна грижа за пациенти, включително при онкоурологични заболявания.

Велина Марковска

В деня, в който светът отбелязва 29 февруари - Ден на редките болести, Медицински университет – Варна откри първото Зимно училище по редки ендокринни болести, което събра в морската столица водещи специалисти и учени от Европа. Събитието се проведе в периода 28.02 –03.03.2026г., като бе организирано от Медицински университет – Варна и одобрено от Европейската референтна мрежа за редки ендокринни заболявания (Endo-ERN), член на която е УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Голяма част от лекторите в научната програма бяха утвърдени учени с принос в диагностиката и лечението на редките болести в Европа. Участие като ученици взеха млади лекари от повече от 10 държави.

Повече от 30 милиона души в Европа живеят с рядко заболяване днес, а Европейската референтна мрежа за редки ендокринни заболявания (Endo-ERN) има за цел да подобри достъпа до висококачествено здравеопазване за пациенти с редки хормонални нарушения.

Във фокуса на научната програма бе представянето и обсъждане на новости по отношение на диагностиката, лечението и проследяването на някои редки заболявания като недиабетна хипогликемия, липодистрофии, хипогонадотропен хипогонадизъм, синдром на Клайнфелтър, надбъбречна недостатъчност и вродена надбъбречна хиперплазия, синдром на Силвър-Ръсел, синдром на Темпъл, синдром на Кушинг, акромегалия, нефункциониращ аденом на хипофизата, пролактином и др.

Освен лекторите, сред които изпъкват имената на водещи специалисти и учени като Алберто Перейра и Нинке Биермас от Нидерландия, Файсал Ахмед от Великобритания, Пиетро Мафей и Марко Бономи от Италия, Корина Грасеман от Германия, Ирен Нечин и Ану Башамбу от Франция, Светлана Лайич от Швеция, Сали Ан Линч и Сюзън О'Конъл от Ирландия, Грейса Вила, Австрия, Баръш Акинчи и Догуш Вурали от Турция,  Виолета Йотова, Соня Галчева и Сави Шишков от България, в рамките на събитието участваха също пациентски представители и млади медици от Европа. В богатата програма на първото Зимно училище по редки ендокринни болести се осъществиха интерактивни обучения в малки групи, представяне на различни случаи и обсъждането им, както и дискусии за предизвикателствата и работата в мрежата, особено по отношение на бъдещите съвместни научни разработки. Специално внимание се отдели на работата с мащабните регистри за редки болести, които позволяват да се събират, обработват данни и изграждат системи за лечение на множество редки състояния.

Събитието е финансирано от Европейския съюз NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България,  проект № BG-RRP-2.004-0009 „Медицински университет – Варна: Подобряване на постиженията в областта на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“

Велина Марковска

Интервю с началника на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна доц. д-р Владимир Корновски в clinica.bg https://clinica.bg/36786-razvivame-minimalno-invazivnata-kardiohirurgiq

Поемате най-големия кардиохирургичен център за Североизточна България. Какви са предизвикателствата пред Вас?

Поемането на кардиохирургична клиника към университетска болница предполага отговорност, която надхвърля рамките на ежедневната оперативна дейност. Тя обхваща едновременно клиничното ниво, академичната мисия и устойчивото развитие на една високоспециализирана медицинска структура.

Предизвикателствата са ясно очертани - поддържане и надграждане на клиничен стандарт, съизмерим със съвременната кардиохирургия, при висок обем и нарастваща сложност на случаите, развитие на минимално инвазивните техники като реална клинична практика, изискваща опит, екипна зрелост и последователност, и формиране на професионална среда, в която знанието и опитът се предават системно и отговорно.

В основата на всяко клинично решение стои отговорността за точния избор - не между възможните техники, а между медицински оправданото и формално допустимото. Именно тази способност за разграничение, упражнявана последователно, определя зрелостта на кардиохирургията и утвърждава клиниката като референтна среда за лечение и осъзнат избор за пациентите от региона.

Какви са плановете Ви за развитие на клиниката?

Клиниката по кардиохирургия във Варна има ясно очертана история и последователна линия на развитие вече повече от две десетилетия. Още от създаването ѝ през 2005 г., с екипа на проф. Генчо Начев, а в последствие и под ръководството на проф. Владимир Данов и проф. Пламен Панайотов, развитието ѝ следва етапна и логична интеграция на съвременните кардиохирургични подходи.

През годините бяха въведени коронарна реваскуларизация на биещо сърце, по-широко използване на артериални графтове, щадящи клапни интервенции със запазване целостта на гръдната кост, минимално инвазивен байпас, както и криоаблация при предсърдно мъждене. Това развитие е резултат от устойчива хирургична концепция, а не от изолирани технологични решения.

Настоящият фокус е върху последователното доразвиване на минимално инвазивната кардиохирургия като част от рутинната практика. В този контекст клиниката вече възстанови ендоскопски асистираните интервенции при митрална клапна патология. Към момента се възстановяват пациенти, оперирани изцяло от екипа на клиниката, което показва, че развитието се основава на реална клинична практика и натрупан опит.

Имате ли достатъчно персонал? А специализанти?

Кардиохирургията е екипна дисциплина, в която качеството на резултата произтича от професионалния синхрон между хирурзи, клинични кардиолози, инвазивни кардиолози, анестезиолози, перфузионисти и специалисти по здравни грижи, а не от индивидуално усилие.

Недостигът на специалисти по здравни грижи е системен проблем, който засяга цялата здравна система. В същото време хирургичният екип на клиниката е стабилен, съставен предимно от млади лекари с висок професионален потенциал.

Университетската кардиохирургия предполага приемственост. Обучението на специализанти изисква клиничен обем, спектър на патологията и утвърдена професионална среда - предпоставки, с които клиниката разполага. Специализацията следва да бъде съзнателен избор и реално въвеждане в хирургична школа, като в този смисъл клиниката има всички основания да се утвърди като естествено място за обучение на бъдещи кардиохирурзи.

Болничната среда става все по-конкурентна. Как това се отразява на качеството и достъпа до кардиохирургичните услуги?

В съвременната кардиохирургия качеството и достъпът се разглеждат през ясно дефинирани професионални критерии, залегнали в международно утвърдените клинични препоръки и добри практики. Водещи са последователността в клиничните решения, ясните индикации за лечение и възпроизводимостта на резултатите.

От тази гледна точка реалният достъп до кардиохирургична помощ не се измерва формално, а чрез възможността пациентът да бъде лекуван в среда, която работи в съответствие с приетите световни стандарти и осигурява предвидим и сигурен лечебен процес.

Когато клиничната практика е подчинена на тези принципи, качеството и достъпът не се противопоставят, а се допълват. Именно това създава устойчива основа за доверие и гарантира, че грижата за пациента отговаря на нивото на съвременната кардиохирургия.

Имаме ли нужда от още кардиохирургии в страната, включително и за деца?

Това е стратегически въпрос, който следва да бъде решаван на институционално и експертно ниво. Формирането на екип за кардиохирургия при възрастни пациенти е относително по-лесно, макар и съпътствано от кадрови предизвикателства.

Детската кардиохирургия обаче е съвсем различна област - тя изисква високоспециализиран, мултидисциплинарен екип и дългосрочно планиране. Всяко решение за разширяване на този капацитет следва да бъде основано на реалната заболеваемост и наличния ресурс.

Напредъкът на технологиите как се отразява на лечението в кардиохирургията? Намира ли място изкуственият интелект?

Съвременните технологични развития в кардиохирургията са насочени към намаляване на оперативната травма и оптимизиране на следоперативното възстановяване. Минимално инвазивните, ендоскопските и роботизираните подходи представляват логично продължение на това развитие.

Изкуственият интелект намира приложение като аналитичен инструмент - при оценка на риска, планиране на интервенциите и прогнозиране на усложненията. Той не замества клиничната преценка, а я подпомага, като разширява възможностите за информирано вземане на решения.

Има ли намаление на пациентите за операция на сърце заради развитието на инвазивната кардиология?

Да, това е ясно наблюдавана тенденция. Инвазивната кардиология значително разшири терапевтичните си възможности, което налага още по-тясно сътрудничество между специалностите.

Решенията за лечение следва да бъдат резултат от работата на мултидисциплинарен, работещ Heart Team, а не такъв само на хартия. Тук трябва да бъде включен и пациентът, като пряк участник в избора на стратегия за лечение. Водещ остава дългосрочният резултат за пациента, а не моментната техническа възможност.

Какви са очакванията Ви от новия рамков договор?

Кардиохирургията е високорискова и ресурсно интензивна специалност. Поддържането на качество, кадрова стабилност и възможности за развитие изисква адекватно остойностяване на дейността.

Новият рамков договор следва да отчита реалната сложност и отговорност на кардиохирургичното лечение, ако целта е устойчиво развитие на системата, а не формално функциониране.

По-чувствителни ли сме към здравето си или пациентите продължават да идват в напреднал стадий на заболяването?

Здравната информираност постепенно се повишава, но късната диагностика остава сериозен проблем. Значителна част от пациентите постъпват за лечение в напреднал стадий на заболяването.

Ранното насочване, профилактиката и системното наблюдение остават ключови за подобряване на дългосрочните резултати и за разширяване на терапевтичните възможности.

Доц. д-р Владимир Корновски завършва Медицинския университет - Варна през 2002 г. През 2009 г. придобива специалност „Хирургия“, а през 2014 г. - „Кардиохирургия“. През 2019 г. защитава дисертационен труд, посветен на интраоперативната оценка на кръвотока при коронарна хирургия, и придобива образователната и научна степен „доктор“. Научните му интереси са в областта на обективизирането и оптимизирането на резултатите в сърдечната хирургия. От 2022 г. Заема академичната длъжност „ доцент“. През 2023 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. От 2025 г. е част от екипа на УМБАЛ „Света Марина“ - Варна.

От името на Клиниката по детска клинична онкология и хематология към УМБАЛ „Света Марина“ - Варна изразяваме своята искрена благодарност към колегите от Дейност Оперативно лечение за направеното дарение.

Вашият жест е не само израз на колегиалност и професионална солидарност, но и силен знак за съпричастност към нашата мисия - да осигурим най-доброто възможно лечение и грижа за децата и техните семейства в един от най-трудните моменти в живота им.

Направеното дарение ще допринесе за подобряване на условията за лечение и престой на нашите малки пациенти, както и за повишаване качеството на медицинските грижи, които предоставяме. За нас е изключително ценно да усещаме подкрепата на колеги, които разбират значението на общите усилия и работят със същата отдаденост и отговорност.

Вярваме, че когато сме обединени от обща кауза, можем да постигнем повече - за децата, за техните семейства и за бъдещето.

Благодарим Ви за доверието, подкрепата и човечността!