Отборът по ветроходство на МУ-Варна - медалист в Държавното първенство за килови яхти
Отборът по ветроходство на МУ-Варна стана вицешампион в класове IRC 1 и ORC B на Държавното първенство за килови яхти и спечели бронзовите медали в генералното класиране в клас IRC. Гонките се проведоха в периода 25-28 септември в град Несебър. Организатор на спортната проява бе Българската федерация по ветроходство, а купите и медалите бяха връчени на церемония по награждаване от председателя на БФВ г-н Росен Марангозов. „Надпреварата започна с къс морски рейс по дистанция Несебър-нос Емине-Св. Влас-Несебър. Силните вятър и вълнение предизвикаха на изпитания подготовката, уменията и издръжливостта на всички екипажи.“, обясни Ангел Дипчиков, капитан на отбора на МУ-Варна. През втория състезателен ден, в 9:30 часа беше даден старт на втора гонка от първенството с маршрут Несебър – Остров Света Анастасия – поворотен знак Поморие – остров Свети Иван- финал Несебър. В третия ден от състезанието се проведоха три гонки от тип наветре-подветрен. След положените усилия на младия екипаж на ветроходна яхта „Хигия“, медиците заслужено спечелиха 2 сребърни медала в класовете IRC 1 и ORC B и се окичиха с бронзовите медали в генералното класиране.
С най-съвременна ултразвукова апаратура се диагностицират пациентите в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна
Кардиологичните и кардиохирургичните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна диагностицират пациентите с най-съвременна сърдечно-съдова ултразвукова апаратура и осигуряват висок капацитет за ехокардиографска диагностика и проследяване на сърдечно-съдовите заболявания.
„В съвременната кардиология ехокардиографията е незаменим метод за диагностика и проследяване на почти всички остри и хронични сърдечно-съдови заболявания“, обяснява проф. д-р Мария Негрева от Първа клиника по кардиология с дейност Интензивна кардиология и зам. ректор „Кариерно развитие“ в МУ-Варна. Над 8000 пациента преминават годишно за диагностика и проследяване с ултразвукова апаратура в Кардиологичните клиники и клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Сред заболяванията, които се диагностицират и проследяват чрез ехокардиография, са исхемична болест на сърцето в различните и форми на клинично представяне (от стабилна ангина пекторис до остър миокарден инфаркт); сърдечна недостатъчност; заболявания на сърдечните клапи; заболявания на аортата (аортна аневризма, аортна дисекация и др.); заболявания на перикарда (перикардит, перикарден излив и др.); миокардити и кардиомиопатии; вродени сърдечни пороци; белодробна тромбоемболия и белодробна хипертония; инфекциозен ендокардит; тромби и туморни формации в сърцето; изява на кардиотоксичност от провеждана химиотерапия; интраоперативен контрол на сърдечни хирургични интервенции и проследяване ефекта от тях (клапни операции, ресинхронизираща терапия и др.).
„Ехокардиографията е основен и обичайно първи избор в образната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания. Тя се отличава с неинвазивен характер, безопасност, бързина и възможност за визуализация на сърцето в реално време с изключително високо качество на образа. Разполага с широк спектър от възможности – от базова морфологична оценка до сложни функционални анализи. Дву- и триизмерната трансторакална ехокардиография дава възможност за детайлна оценка на структурата и функцията на сърцето. Доплеровата ехокардиография позволява неинвазивна оценка на кръвния ток и функцията на сърдечните клапи. Трансезофагеалната ехокардиография предлага отлична визуализация на предсърдията, клапния апарат и вродените сърдечни дефекти. Контрастната ехокардиография дефинира ендокардиалните граници и подпомага откриването на вътресърдечни шънтове. Speckle-tracking ехокардиографията и strain-изобразяването дават ценна информация за миокардната механика. Стрес ехокардиографията позволява откриване на индуцируема исхемия и оценка на миокардната жизнеспособност.“, обяснява още проф. Негрева.
Ехокардиографската диагностика във Варна се развива активно още в 80-те години на XX век., паралелно с изграждането на едни от най-модерните за своето време Кардиологичните и кардиохирургичните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ и Медицински университет - Варна. Те са сред първите центрове в България, които въвеждат ехокардиографията като част от ежедневния диагностичен процес. Поколения кардиолози създават школа, основана на клиничен опит, системно обучение и внедряване на иновации, вкл. изкуствен интелект. Днес клиниките по кардиология и клиниката на кардиохирургия към УМБАЛ „Света Марина“ разполагат с най-съвременна сърдечно-съдова ултразвукова апаратура и осигуряват висок капацитет за ехокардиографска диагностика и проследяване на сърдечно-съдовите заболявания.
Първите ехокардиографски изследвания в световен мащаб са извършени още в началото на 50-те години на ХХ век, а през 60-те методът навлиза широко в клиничната практика. В самото начало ехокардиографията е предоставяла единствено едномерно изображение на сърдечните структури (М-режим). Това е било истинска революция, тъй като за първи път е позволило неинвазивно да се оценява функцията на лявата камера и движението на клапите.
Студент по медицина от англоезичната програма на МУ-Варна с първа награда на Световния конгрес по неврохирургия за студенти и специализанти
Студентът по медицина от англоезичната програма на МУ-Варна Марк Шнайдер бе удостоен с първа награда за представянето на най-доброто резюме по темата Paraganglioma mimicking a Vestibular Schwannoma - case report and review of the literature, като първи автор, на Петия световен конгрес по неврохирургия за студенти по медицина и специализанти.
Събитието се проведе в Порто, Португалия в периода 25.-27.09. 2025 г.
За първи път конгресът разширява визията си, за да включи специализирана програма за специализанти по неврохирургия, като свързва ранния медицински интерес със специализираното обучение в единен, обединен форум. На фона на вечната красота и духа на Порто, движен от иновации, тазгодишното събитие се фокусира около мотото: „Стремеж към съвършенство: Трансформиране на бъдещето на неврохирургията“.
Клиниката по урология към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна участва активно в XIX Национален конгрес по урология
Екипът на Клиниката по урология към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна участва със 7 научни доклада на XIX-тия Национален конгрес по урология, който се проведе в Правец в периода 25–27 септември 2025 г. Впечатляващият брой научни доклади е ясен знак за активната научна и клинична дейност в клиниката. Ръководителят на клиниката проф. д-р Тошо Ганев бе модератор на 3 панела на престижния научен форум.
Докладите обхванаха всички ключови направления на съвременната урология – от робот-асистирана хирургия и онкоурология, през лечението на уролитиазата, до предизвикателствата в детската урология. Специален акцент бе поставен върху иновативни теми, сред които: приложението на изкуствен интелект в урологията – от диагностиката на простатния карцином до интеграцията му в робот-асистирани операции; робот-асистирана хирургия с най-новото поколение системи и реалните резултати от тяхното приложение; нови подходи в лазерната хирургия и ендоурологията, включително комбинирани техники за лечение на бъбречнокаменната болест и актуални решения в детската урология, включително стратегически операции при високорискови тумори.
С особено внимание бе посрещнат докладът на проф. Николай Цонев – Началник на Клиниката по онкология към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, който представи възможностите за интензифициране на системното лечение при простатен карцином. Така бе подчертано взаимодействието между онколози и уролози в рамките на болницата, както и интегрирането на мултидисциплинарен подход в полза на пациентите.
Само за първите девет месеца на 2025 г. екипът на Клиниката по урология е извършил близо 1600 операции, от които 200 с роботизираната система „Да Винчи“ – категорично доказателство за високия обем и качество на високотехнологичната хирургия във Варна.
Участието в конгреса затвърди позициите на УМБАЛ „Св. Марина“ и МУ-Варна като национален лидер и двигател на иновациите в медицината – чрез постоянни инвестиции в екипи, обучение, съвременна апаратура и интердисциплинарна работа.
Акцентът е върху бъдещето, в което изкуственият интелект и робот-асистираната хирургия ще заемат водеща роля в грижата за пациентите.