Новини

От юли 2025 година в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна бе въведен последният регистриран в България иновативен метод за лечение на деца и възрастни с диабет - хибридни затворени инсулинови инфузионни системи „изкуствен панкреас“. Това в световен мащаб е най-съвременният и високотехнологичен метод за употреба в детска възраст, като първата автоматизирана хибридна система (Automated Hybrid Closed-Loop system) е регистрирана през 2017г. „Към момента вече са поставени 10 такива системи при деца на територията на CITAT-D“, обяснява проф. д-р Виолета Йотова, началник на направление Педиатрия  към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.“.

„Това е най-съвременната технология за лечение на захарен диабет, която комбинира: инсулинова помпа, глюкозен сензор и алгоритъм, който автоматично регулира базалното подаване на инсулин, въз основа на данните от сензора. Нарича се „хибридна“, защото системата сама постоянно коригира базалния инсулин според нивата на глюкозата, а пациентът сам въвежда въглехидратното съдържание на храната и контролира болусните дози инсулин за хранене. Тази технология приближава максимално лечението до „изкуствен панкреас“ и осигурява по-добър контрол на гликемията, по-малък риск от хипо- и хипергликемии, по-добро качество на живот и удовлетворение сред пациентите и техните семейства. На практика, метаболитните и психологичните последици от диабета изчезват.“, пояснява д-р Юлия Баздарска, основен специалист в Центъра за иновативни технологии за диабет.

Лечението с Автоматизираните хибридни системи се реимбурсира от НЗОК при деца и възрастни. При пациентите над 18 год. възраст системите се поставят в Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Детските ендокринолози в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна са сред водещите експерти в Европа при лечението на деца с диабет и пионер при въвеждането на иновативните технологии в България. Във Варненския диабетен център се наблюдават над 400 деца и юноши с тип 1 захарен диабет. На всеки пациент се осигурява комплексна грижа, включваща мултидисциплинарен екип от детски ендокринолози, диабетни сестри, психолог, социален работник и координатор. От 2014 година Варненският диабетен център е част от международния регистър за диабет – SWEET, а от 2016 г., след успешно премината акредитация, е Референтен център (Center of Reference). Това  дава възможности за сравняване на постиженията с останалите центрове от целия свят, повишаване качеството на грижите за пациентите и квалификацията на диабетния екип. Средният гликиран хемоглобин в Центъра е 7,4%, като повече от 30% от пациентите постигат таргета от <7%, гарантиращ липса на усложнения.

Диабетният център в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна бе сред пионерите и при внедряването на инсулиновата помпена терапия в България – златен стандарт при лечението на бебета и деца с диабет в света, като първата инсулинова помпа в морската столица е поставена в далечната 2010 година. Нарастващата необходимост от употреба на инсулинови помпи и доверието на пациентите от цялата страна към специалистите в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна доведе до разкриване на Център по иновативни и авангардни технологии при диабет (ЦИТАТ-Д) през 2016 г. Сред едно от големите предимства на инсулиновата помпена терапия е възможността пациентите да се проследяват хибридно – дистанционно наблюдение в реално време чрез онлайн приложения и прегледи на място в центъра – технологии, с които младите специалисти като д-р Баздарска, д-р Калоян Цочев и сестрите към центъра, се справят отлично. И ако към 2010 г. помпената терапия бе мечта за семействата с деца с диабет, то днес 80% от децата, които се лекуват в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, използват глюкозни сензори, като в последните 3 години всички новооткрити случаи при деца и юноши с тип 1 захарен диабет получават такива.

„Навлизането на инсулиновите помпи, глюкозните сензори и хибридните автоматизирани системи е огромна крачка напред в лечението на децата с диабет. Тези технологии не само подобряват контрола на заболяването, но и дават на семействата спокойствие и сигурност в ежедневието. Горди сме, че във Варна можем да предложим грижа, съпоставима с водещите международни центрове!“, обобщава проф. д-р Виолета Йотова.

На 4 и 5 септември 2025 г. във Факултета по Фармация към Медицински университет – Варна се проведе работна среща на тема: „Трансфер на знания и иновации в областта на качеството на храните: От лабораторията до пазара“.

Акцентът на работната среща беше насочен към практическите аспекти и новите подходи в анализа на храните. Събитието предостави възможност за обмен на знания, опит и добри практики, както и за запознаване с актуални методи, техники апаратура, използвани в съвременните изследвания на храните.

По време на срещата водещи учени и експерти представиха актуални научни постижения и иновативни подходи, насочени към приложението на резултатите от аналитични изследвания на състава на храни в реални индустриални условия. Съпътстващата дискусия на тема „Наука и бизнес“ предостави възможност за обсъждане на стратегии за преодоляване на бариерите между научните изследвания и практическите нужди на бизнеса, както и на възможности за финансиране на иновации с висок потенциал за внедряване.

Работната среща бе организирана от Катедрата по Химия в рамките на проект № BG-RRP-2.004-0009-C02 „Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, финансиран от Европейския съюз чрез инициативата Next Generation EU.

Повече от 400 лапароскопски операции на пациенти с хиатална херния са били осъществени през изминалите 10 години в Първа клиника по хирургия в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна. Висококвалифицираните екипи от специалисти с ръководител проф. д-р Красимир Иванов имат дългогодишен опит в общата и коремна хирургия и богат опит в безкръвните операции. Клиниката е сред най-модерните у нас - тя разполага с последно поколение медицинска апаратура за диагностика и иновативно лечение на заболяването. 

Доц. д-р Александър Златаров от Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ обясни, че хиаталната херния е състояние, при което част от стомаха на пациента преминава от коремната кухина към гръдния кош. Лекарят уточни, че причина за заболяването е патологично разширение на отвор в диафрагмата, наречен хиатус, през който преминава хранопровода. Отворът нараства при отслабване на мускулната тъкан на диафрагмата, която разделя като преграда коремната кухина от областта на гърдите. Диафрагменият мускул се отпуска при затлъстяване, възрастови промени,  травми, предишни операции, бременност, физически упражнения.

Симптомите на пациентите са разнообразни и зависят от вида и размера на хернията, обясни още доц. д-р Александър Златаров.  Най-честите оплаквания са киселини, пареща болка зад гръдната кост, тежест в корема и затруднено хранене. Хиаталната херния може да предизвика и анемия,  лесна умора и сърцебиене. Според лекарите симптомите на това заболяване често съвпадат с тези на други болести, затова отлагането на преглед при специалист и самолечението могат да доведат до сериозни последици за здравето на пациентите.

В зависимост от своята анатомия хиаталните хернии се класифицират в два основни типа. Най-често срещани са т. нар. плъзгащи хернии, при които долната част на хранопровода и част от стомаха се „приплъзват“ нагоре към гръдния кош. Друг вид са параезофагеалните хернии, които често са с по-големи размери и водят до усложнения. При тях в гръдната кухина преминава не само част от корема, но и други вътрешни органи.  Останалите видове хиатални хернии са комбинации от предходните два типа.

Лекарите от Първа клиника по хирургия в Университетската болница са категорични, че разграничаването на различните заболявания от висококвалифицирани специалисти е важно, за да се определи правилното лечение. Оплакванията на пациенти с хиатални хернии и Гастроезофагеалната рефлуксна болест често се припокриват, но в първия случай лекарствата против киселини имат само временен ефект. Специалистите съветват да се потърси лекарска помощ при оплаквания, които не преминават  в рамките на около месец. Незабавен преглед от хирург е необходим при повръщане и силна болка в горната част на корема.

„За поставяне на диагноза и определяне на типа хиатална херния се използват образни и ендоскопски методи като рентгенография с контраст и  гастроскопия, която позволява да се огледа хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника за анатомични изменения и промени по лигавицата“, обясни доц. Златаров. Той допълни, че в някои случаи, особено при големи хернии се налага извършване на компютърна томография. След диагностичните изследвания хирургичният екип оформя план на лечение.

Специалистите в клиниката уточниха, че при пациенти с малка по размери хиатална херния рядко се налага хирургична интервенция. В останалите случаи лапароскопската операция е „златен стандарт“, тъй като подходът е миниинвазивен с много малки разрези и пациентът се възстановява бързо и безболезнено. Целта на манипулацията е да се възстанови нормалния размер на отвора в диафрагмата, да се върне стомахът в коремната кухина  и да се изгради клапен механизъм между хранопровода и стомаха. По-нов и прецизен метод за лечение е роботизираната хирургия, при която специалистът управлява фини инструменти с възможности, надминаващи тези на човешката ръка.

По време на лекарската консултация в Първа клиника по хирургия в Университетската болница „Св. Марина“- Варна специалистите определят коя методика е най-подходяща за лечение на пациента с хиатална херния предвид състоянието, възрастта, придружаващите заболявания и тежестта на симптоматиката му.

Велина Марковска

Екип от специалисти от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и Медицински университет – Варна взе участие в 18-тия Международен конгрес на Европейския форум за научни изследвания в рехабилитацията (18th Congress of the European Forum for Research in Rehabilitation – EFRR), който се проведе в Будапеща в периода 27 – 31 август 2025г. В конгреса участваха доц. д-р Евгения Владева, д.м., ръководител на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, д-р Лилия Панайотова-Овчарова и д-р Детелина Недялкова-Петкова

По време на престижния научен форум специалистите представиха иновативни подходи и добри практики, внедрени в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна. Участието на варненския екип бе прието с интерес от международната научна общност и допринесе за популяризирането и утвърждаването на клиниката и на съвременните методи в рехабилитационната медицина.

„Нашата мисия е да съчетаем най-новите технологии и научни достижения с традиционните утвърдени методи и индивидуалния подход към всеки пациент“, подчерта доц. Владева. С присъствието си на конгреса специалистите от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и МУ – Варна демонстрираха стремежа си към активно международно сътрудничество и обмен на опит в рамките на европейската научна и клинична общност.

Участието се осъществи с подкрепата на проекта на МУ-Варна „Повишаване на транслкационните постижения в медицината (MUVE-TEAM), BG-RRP – 2.0040009-C02.