Новини

Завърши първият курс по медицинска комуникация, в който бяха сертифицирани 28 специалисти и преподаватели от МУ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“. Интензивният курс: „Усъвършенстване на комуникацията с пациенти и обучаеми“ се проведе от 13 до 15 март 2026 г. в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Организатор на обучението, в което участваха лекари, медицински специалисти и преподаватели, бе Центърът по медицинска педагогика и комуникации към Медицински университет – Варна.

Водещ на курса бе проф. д-р Игор Куценок от Калифорнийския университет – Сан Диего (UCSD), а ко-водещ - проф. д-р Христо Кожухаров, Ръководител на направление „Психиатрия“. Проф. Куценок има дългогодишен опит в обучението на медицински специалисти в областта на комуникациите и психичното здраве както в САЩ, така и по света.

Участниците в курса имаха възможността да се запознаят и да тренират как да използват в ежедневната си работа с пациенти и студенти доказани международни модели за ефективни комуникация, техники за активно слушане, емпатия и изграждане на доверие. Множество интерактивни и ролеви игри и казуси, наподобяващи реални ситуации от практиката, трябваше да бъдат решени от участниците с помощта на прилагане на подходящите комуникативни стратегии. Всички упражнения и тренировки се проведоха под супервизия на водещите и непрекъсната обратна връзка към участниците.

В рамките на курса бяха разгледани и стратегии за по-ефективно преподаване в предклинична и клинична среда, как да се провеждат трудните разговори с пациенти и как да се избягват ситуациите на конфликт, ниска мотивация за лечение, стигма и семейна динамика.

В края на обучението всички участници в първата група от курса по медицинска комуникация изразиха освен благодарности към организаторите и лекторите, но и изключителната си удовлетвореност от наученото. Те подчертаха високата степен на приложимост в практическата работа на усвоените нови знания и умения и единодушно препоръчаха този вид обучения да се провеждат по-често за специалисти, както и да се въведат в програмата на всички студенти от МУ-Варна. 

Всички участници в курса получиха сертификат от проф. Игор Куценок, удостоверяващ компетенциите им след завършване на обучението. Желаещите да преминат обучение могат да следят обявите за следващ курс в Центъра по медицинска педагогика и комуникации към Медицински университет – Варна тук https://www.mu-varna.bg/BG/Research/za-cmpk

Велина Марковска

На 16 март в МУ-Варна се проведе заседание на Общото събрание с мандат 2024–2028 г. Дневният ред включваше отчет на ректора за периода март 2025 – март 2026 г., становища на Контролния съвет за изпълнението на Бюджет 2025 и Проектобюджет 2026 г., годишен доклад на Академичния омбудсман и актуализация в състава на Академичния съвет. Заседанието се проведе на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за висшето образование, чл. 45, ал. 1 от Правилника за дейността на МУ-Варна и решение на Академичния съвет от 9.02.2026 г.

МУ-Варна се развива като водещ образователен, научноизследователски, технологичен, експертен и социално отговорен център сред висшите училища в България, изтъкна в годишния си отчет ректора проф. д-р Димитър Райков. Той  акцентира на изключително успешната кандидатстудентска кампания за учебната 2025-2026 г., осъществена при близо 3300 кандидати, от които 800 чужденци. Цифрите сочат ръст на кандидатите с 11 % спрямо предходната година.

В МУ-Варна към настоящия момент се обучават 6740 студенти от 52 държави в 35 специалности, от които 2 на английски език. Съотношението българи–чужденци е 70% към 30% (4711 български и 2029 чуждестранни студенти). Най-многобройни са общностите от Германия, Великобритания, Индия и Ирландия. Новите специалности са магистърска програма по логопедия и базовия курс по класически масаж. Възобновен е приемът по магистърските специалности „Информационни технологии в здравеопазването и здравните грижи“ и „Фармацевтичен мениджмънт“. Новоприетите студенти са 1722. Дипломираните абсолвенти са 1361, от които 240 са чужденци от 24 държави. 24 % от всички дипломанти са завършили с отличен успех.

Университетът продължава да внедрява съвременни технологии в обучението – Biodigital Human с 3D анатомичен атлас, 3D интерактивна маса за виртуална дисекция, електронна виртуална микроскопия, 3D скенер и 3D принтер, холограми, роботизирана хирургия, видео връзки между операционни и учебни зали, симулационно обучение и система с отдалечен достъп до дигитални образни изследвания.

Модернизирани са кандидатстудентските електронни платформи, обновена е 3-езичната платформа за прием на студенти, успешно се реализират онлайн кандидатстудентски курсове чрез нова платформа за подготовка за изпитите по биология и химия. Обучението на студенти се извършва в модерни учебни зали и научноизследователски лаборатории, успешно се развиват утвърдените практики в обучението с привлечени нови гост-лектори, допълващо обучение в електронна среда, съвместяване на практическото обучение с работата на трудов договор в болничните университетски бази, летни практики, училища и обучения.

Проф. Райков отчете стабилни финансови показатели. През 2025 г. субсидията от държавния бюджет е 55 226 756 лв., в това число издръжката на обучението е 48 748 429 лв. Собствените приходи, помощи и дарения са 51 067 033 лв., а изплатените стипендии са 4 419 225 лв. В университета работят 1516 преподаватели и служители. Средната брутна работна заплата е 2382 евро. Основните възнаграждения са увеличени през 2025 г. – през януари с 260 лв. за асистент и главен асистент, от 1 юли с 202 лв. за преподаватели, от 1 октомври с 300 лв. за химик, биохимик, биолог, медицинска сестра и медицински лаборант, а от 1 декември с 300 лв. за всички служители.

Капиталовите инвестиции за 2025 г. са 5 835 798 лв. за апаратура, модернизиране на материално-техническата база, лаборатории, студентско общежитие и проект за преустройство на част от сградата на РЗИ-Варна в учебен и научноизследователски комплекс.

Регистрираните специализанти са 1391 в 101 специалности, с договори със 107 лечебни и здравни заведения. 86 специалисти са придобили професионална квалификация по 24 теми, а 263 души са преминали курсове за продължаващо обучение.

През 2025 г. 64 души са придобили образователна и научна степен „Доктор“. Университетът обучава 343 докторанти, от които 60 новозачислени. Проведени са 78 процедури за академично израстване.

В направление „Проектна дейност“ се изпълняват 20 проекта по европейски и национални програми с постъпления 7 233 317 евро. В направление „Научна дейност“ МУ-Варна защити научноизследователския си статут за нов 4-годишен период с резултат над 30 хил. точки при минимални 8 000. Бележат ръст индикаторите за научни изследвания на университета според рейтинговата система на висшите училища в България. МУ-Варна е и в топ 3 сред образователните институции в България според класацията на Bulgarian National H-index Ranking 2025.

По фонд „Наука“ активните проекти са 85, одобрени за финансиране са 17, а 9 са докторантски. Финансираните публикации по фонд „Подкрепа за публикуване на статии и научни трудове в издания с импакт фактор “ са за 59 567 евро, като 76% от публикациите са в списания Q1 и Q2. През 2025 г. МУ-Варна стартира и първата в България университетска платформа за видимост и управление на научната продукция с над 1000 учени, повече от 6000 публикации и близо 800 дисертации.

По програма „Еразъм+“ са реализирани 171 изходящи и 28 входящи мобилности. По линия на международното сътрудничество са подписани нови 9 договора, реализирани са 19 официални посещения и работни срещи, изнесени са над 30 публични лекции на чуждестранни лектори, реализирани са множество международни симпозиуми и научни конференции.

МУ-Варна осъществява и активна издателска дейност, като приходите от университетското издателство за 2025 г. са 444 728 лв. В онлайн платформата SORS  са публикувани 285 статии, 98 доклада от конференции, има 590 статии с уникален постоянен цифров код DOI,  чрез който те могат лесно да бъдат намирани, цитирани и достъпвани онлайн.

През периода учени, преподаватели и студенти на МУ-Варна печелят престижни награди в областта на медицината, общественото здраве, хуманитарните науки и спорта.

Проф. Райков завърши с благодарност към целия преподавателски, административен и ръководен екип на МУ-Варна за добрата работа и професионализъм.

На заседанието Общото събрание прие с пълно мнозинство отчета на ректора, както и становищата на Контролния съвет за Бюджет 2025 и Проектобюджет 2026, годишния доклад на Академичния омбудсман и избра нови членове на Академичния съвет.

От 19 до 21 март в Хотел Черно море във Варна ще се проведе международен симпозиум на тема „Сънят – ключ към здравето, ума и креативността“. Събитието е в  рамките на проект № BG-RRP-2.004-0009-C02 на МУ-Варна „Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.​​

Събитието ще събере водещи специалисти от България и чужбина в областта на медицината на съня, оториноларингологията и лечението на обструктивната сънна апнея. В програмата са включени лекции и практически курсове на утвърдени международни експерти от Германия, Испания, Турция, Гърция, Румъния, Индия, Мексико и др.

В рамките на тридневния форум ще бъдат обсъдени актуални теми като диагностика и лечение на обструктивната сънна апнея, съвременни хирургични и терапевтични подходи, ролята на миофункционалната терапия, влиянието на съня върху здравето и спорта, както и мултидисциплинарни подходи при пациенти със сънни нарушения. Програмата включва научни доклади, практически обучения и дискусионни панели с участието на международни и български специалисти.

Програма

Представители на Медицински университет - Варна и УМБАЛ „Света Марина“ взеха участие в работна среща за отчитане на напредъка по проектите от Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ), която се проведе във Варна с участието на представители на местната власт и партньорските организации. По време на срещата бяха обсъдени текущото състояние на проектните предложения, както и предизвикателствата при тяхната подготовка и изпълнение.

В рамките на проекта се предвижда и модернизация на медицинска инфраструктура и оборудване чрез сътрудничество между Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“. Това ще допринесе за подобряване на диагностиката и лечението на пациенти и за развитието на медицинската наука и образование в региона.

Един от основните резултати от съвместната работа е внедряването на високотехнологичен магнитно-резонансен томограф (МРТ) от ново поколение в болницата. Апаратът има ключова роля в диагностицирането на редица онкологични заболявания, включително карцином на млечната жлеза, маточната шийка, простата, ректума и други туморни образувания, както и при диагностиката на тумори на главния и на гръбначния мозък.

Магнитно-резонансната томография позволява изключително прецизна образна диагностика без използване на йонизиращо облъчване, което я прави безопасна за уязвими групи пациенти като деца, бременни жени и хора със съпътстващи заболявания. Освен това апаратурата осигурява по-ясна визуализация и точни параметри на тумора, което е от съществено значение при планирането на лечението.

Проектът цели да осигури равен достъп до съвременна медицинска диагностика и същевременно да подпомогне обучението на студенти и специализанти в Медицински университет – Варна чрез работа с най-иновативните технологии в областта на образната диагностика.

Участниците в срещата подчертаха значението на координацията между институциите и партньорите, за да се гарантира успешно изпълнение на проектите. Очаква се реализирането на инициативите по КИТИ да има дългосрочен положителен ефект върху развитието на Варна като културен, туристически, образователен и здравен център на Североизточна България.

Документът е създаден в изпълнение на договор BG16FFPR003-2. 006-0107-С01, в рамките на проект "Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион", Програма “Развитие на регионите” 2021-2027, съфинансиран от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие.