Новини

В периода 20–22 ноември 2025 г. Медицински университет – Варна беше домакин на Международна научна конференция на тема „Управление на наднорменото тегло като солидна основа за сърдечно-бъбречно-метаболитно здраве“, реализирана по проект № BG-RRP-2.004-0009-C02 „МУ–Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)”, финансиран от Европейския съюз чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.

В рамките на тридневния форум учени, клиницисти и здравни специалисти от Австралия, Англия, България, Гърция, Румъния, Германия, Италия, Турция и други държави представиха най-новите научни данни, клинични практики и политики, свързани с наднорменото тегло като ключов фактор за развитието на кардиометаболитни и бъбречни заболявания.

Сред темите на форума бяха актуални данни, свързани със затлъстяването в световен мащаб и в България, както и съвременните подходи в лечението на наднорменото тегло в детска възраст. Пред участниците в конференцията бяха презентирани най-новите изследвания за разпространението на наднорменото тегло сред деца и възрастни, последвано от дискусии за връзката между затлъстяването и основните прояви на сърдечно-ренално-метаболитния синдром.

В контекста на кардио-ренално-метаболитното здраве, във фокуса на експертите бяха заболявания като хипертонията, диабета, сърдечната недостатъчност и хроничното бъбречно заболяване, терапевтични и поведенчески стратегии, включително хранителни интервенции, промени в начина на живот и специфични клинични случаи като редки форми на затлъстяване и повишен риск при деца с аутизъм. Бяха обсъдени и законодателните и здравни политики, насочени към ограничаване на разпространението на затлъстяването.

Модул от конференцията беше посветен на практическо обучение, свързано с внедряването на научни доказателства в управлението на затлъстяването, както и на кръгла маса, на която бяха разгледани регионалните предизвикателства пред Балканските държави в борбата с CaReMe синдрома. Събитието приключи с обобщение на резултатите и очертаване на бъдещите насоки за научно и клинично сътрудничество.

От 14 до 16 ноември във Варна се проведе международната интердисциплинарна научна среща „Взаимодействия между черен дроб и мозък – последици при заболявания, свързани с начина на живот“, организирана от Научноизследователския институт към МУ–Варна в рамките на проекта MUVE-TEAM. Събитието събра водещи изследователи от България, Европа, САЩ и Япония, които представиха най-новите научни достижения за двупосочната връзка между черния дроб и мозъка – област, която през последните години бързо набира популярност поради значението си за съвременната превантивна и персонализирана медицина.

„Връзката между черен дроб и мозък набира популярност през последните години и се радвам, че това е едно от пионерските събития, което събра изследователи, занимаващи се с това взаимодействие“, заяви директорът на Научноизследователския институт към МУ-Варна проф. д-р Антон Тончев. Според него двупосочната обмяна на сигнали има голямо значение за това как чрез метаболизма на черния дроб начинът ни на живот, навиците, храната, която поемаме, оказват влияние върху мозъка и обратно – по какъв начин мозъкът регулира черния дроб за контрола на възприятието за този начин на живот.

В рамките на тридневната програма бяха изнесени лекции, посветени на ролята на диетата, средиземноморския хранителен модел, физическата активност, възпалителните процеси, епигенетиката и нови терапевтични стратегии при метаболитно-асоциираната стеатозна чернодробна болест, и свързаните с нея когнитивни и метаболитни нарушения. Сред международните гости бяха учени от University of Texas at Austin (САЩ), Sapienza University of Rome (Италия) и Kanazawa University (Япония).

Форумът включи и представяне на новаторски изследвания от български екипи в областта на неинвазивната диагностика, регенеративната медицина, влиянието на оксидативния стрес, както и резултати от експериментални модели, изследващи връзката между метаболитната дисфункция и когнитивното поведение.

Конференцията завърши с дискусия за перспективите пред бъдещи международни изследвания и развитието на интегрирани подходи в медицината, които комбинират клинични, лабораторни и поведенчески научни данни.

Невролози от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна взеха участие в XI-тия Национален конгрес по невросонология и мозъчна хемодинамика, проведен на 21–22 ноември 2025 г. в гр. София. В рамките на конгреса се проведе и годишното отчетно-изборно събрание на Сдружението по невросонология и мозъчна хемодинамика, на което бе избран нов Управителен съвет от петима специалисти от водещи лечебни заведения в страната, сред които и доц. д-р Михаел Цалта, д.м. - началник на Отделение за лечение на остри мозъчни инсулти към Втора клиника по нервни болести на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Това е признание за активния принос на лечебното заведение за развитието на съвременните диагностични и изследователски подходи в областта на невросонологията и мозъчната хемодинамика в страната.

Юбилейното събитие отбеляза 20 години от учредяването на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика (БАНМХ). Асоциацията е активен член на Европейската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика (EANCH) и на Специализираната група по невросонология към Световната федерация по неврология и функционира съобразно най-новите тенденции и постижения в областта на невросонологията.

Конгресът е водещо мултидисциплинарно събитие с междунароно участие, посветено на най-новите постижения в областта на невросонологията. По време на форума бяха представени актуални теми от водещи специалисти от страната и чужбина, посветени на иновациите в съдовия ултразвук, оценката на мозъчната хемодинамика и съвременните методи за диагностика и мониториране в невросонологията.

Събитието включваше пленарни сесии, практически семинари и постерни презентации и предостави възможност за обмен на професионален опит между експерти от различни специалности, включително неврология, ангиология, неврохирургия, кардиология, съдова хирургия, неврорадиология и неврорехабилитация.

МУ-Варна е в топ 3 сред образователните институции в България според класацията на Bulgarian National H-index Ranking 2025. Това е отлична оценка за развитието и качеството на науката в МУ-Варна.

Класацията, в която са взети под внимание научните резултати на над 130 организации в България, е сертифицирала научните институции в 3 категории – лидери на научен потенциал, институции с висок научен потенциал и членове на класацията. В най-високата категория – лидери на научен потенциал, в която е сертифициран МУ-Варна, фигурират общо 14 български научни институции, сред които само 8 университети, повечето от които с много по-голям брой учени.

Това е единственият рейтинг в света, който оценява научната продуктивност на базата на обединени показатели за h-индекс от отворени източници и бази данни (Scopus, Web of Science, Google Scholar). Националната h-индекс ранглиста е международен, некомерсиален рейтинг, създаден за обединеното и прозрачно оценяване на университети, научни организации и научноизследователски институти. Ключовият показател е индексът на Хирш (h-индекс), който е добре познат, популярен и стабилен показател в областта на научните изследвания. Върху проекта работи група учени от Съединените щати, Великобритания, Украйна, Нидерландия и Турция.

Организациите се класират в Българската национална h-индекс ранглиста чрез оценка на продуктивността на научните постижения, което прави показателите за класиране изключително обективни. Ранглистата е насочена към националната наука, тъй като оценява представянето на изследователските организации в страната. Тази позиция на разработчиците на класацията е насочена към решаване на проблема с "намаляването" на държавния аспект в контекста на глобализацията на обществото в областта на научните изследвания. Този подход е предназначен да укрепи вътрешните политики за изследвания и публикации и продуктивността в страните за по-хармонично и конкурентно представяне на международната арена.

Българското национално класиране по h-индекс е независимо международно класиране, насочено към оценяване на научната продуктивност на учените, изследователските групи и организациите в България на базата на обединения индекс Hirsch.