Новини

Специалистите в Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Свeта Марина“ - Варна поставят акцент върху ранната диагностика и навременното започване на лечение при пациенти с ревматоиден артрит. „Ревматоидният артрит е заболяване, което трябва да бъде разпознато и лекувано възможно най-рано, а това е ключът, който позволява постигане на ремисия и предотвратяване на инвалидизация.“, обяснява ръководителят на клиниката доц. д-р Цветослав Георгиев.

„Ранната диагноза и лечение могат да спрат прогресията на заболяването, да предотвратят необратими ставни увреждания и да осигурят дългосрочна ремисия и добро качество на живот на нашите пациенти“, подчертава доц. д-р Цветослав Георгиев. „Съвременното лечение, включително биологичните и таргетните синтетични средства, позволява постигането на ремисия при значителна част от пациентите с ревматоиден артрит. Най-голямото предизвикателство обаче остава дезинформацията, която често забавя правилната терапия и подкопава доверието в доказаните медицински подходи. Именно затова е от ключово значение пациентите да търсят компетентна помощ и лечение в специализиран, университетски център.“

Макар съвременната медицина да разполага с прецизни методи за диагностика още в ранните стадии на ставните заболявания, диагнозата в България нерядко се поставя със закъснение – когато вече са настъпили необратими увреждания на опорно-двигателния апарат.

В Клиниката по ревматология се прилага най-модерната диагностична апаратура за ранно диагностициране и стадиране на ставни заболявания - ехограф от най-висок клас, адаптиран за нуждите на ултразвуковата диагностика на опорно-двигателния апарат. Той позволява визуализиране на най-ранните промени на ниво микроструктури, а двата магнитно-резонансни томографа, с които разполага УМБАЛ „Света Марина“ - Варна, откриват възпалителни промени още преди появата на рентгенографски изменения. Компютърната томография с висока резолюция и техниката DECT (двойно-енергийна компютърна томография) разширяват възможностите за прецизна диференциална диагноза, включително при диагностика на кристални артропатии. Поляризационната микроскопия също допринася за разграничаване на пациенти с псевдоподагра. Капиляроскопията се използва за диагностика на системни заболявания на съединителната тъкан, които влизат в диференциална диагноза при пациенти с ревматоиден артрит.

На базата на точната диагноза, пациентите във Варненската университетска болница имат достъп до пълния спектър от съвременни болестопроменящи средства - от класическите медикаменти до биологични и таргетни синтетични терапии. „Тези лекарства дават възможност за постигане на ремисия и значително подобряват качеството на живот на хората с ревматоиден артрит. Нашата цел е да осигурим на всеки пациент индивидуализиран терапевтичен план, съобразен с най-новите постижения и световни препоръки в ревматологията“, допълва още доц. Георгиев.

Съчетаването на високотехнологична диагностика, достъп до иновативни терапии и мултидисциплинарния подход на университетската болница превръщат Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Света Марина“ - Варна в национален център за съвременно лечение на ревматоиден артрит. Посланието е ясно: благодарение на съвременната медицина, пациентите вече могат да живеят пълноценно, въпреки диагнозата.

През ноември 2025 година се навършват 85 г. от смъртта на големия наш лекар, учен, енциклопедист и основател на първата българска хирургична школа в България – Проф. д-р Параскев Стоянов.

Родови корени. Параскев (Парашкев) Иванов Стоянов е роден на 30.01.1871 г. в гр. Гюргево, Румъния, в семейството на Иван Стоянов (1844-1917) и Габриела фон Валтер (1843 – 1930. Неговият баща е известен предприемач и търговец, а освен това, като истински българин и патриот, подпомага сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Фамилната им къща, закупена през 1885 г., съществува и днес като седалище на „Свободна зона – Русе“  [3,4].

Per aspera ad astra (“През трудности към звездите“, Сенека). Параскев Стоянов получава образованието си в едни от най-добрите по онова време учебни заведения. Следва медицина в Париж, Женева, Букурещ и се дипломира с докторска теза върху рака на сърцето (Ṻber Carcinoma cordis) във Вюрцбург през 1895 г., след което предприема продължителна специализация по хирургия във Франция, Англия, Швейцария и Австрия. По този начин се запознава на място с водещите хирургични направления и школи в Европа. След завръщането си в България работи като старши хирург в Русе, Ловеч и Плевен (1899 – 1905).

Професионалната съдба го довежда във Варна, където като лекар, организатор и общественик оставя незаличима следа и до днес. През 1905 г. д-р П. Стоянов е назначен за старши лекар в хирургичното отделение на Варненската първостепенна болница, тогава „Мариинска болница“, а скоро след това му предлагат поста „управител-лекар“. С това той започва една небивала реорганизация в лечебното заведение – изгражда се централно парно отопление, инсталира се рентгенов апарат със статично електрическо захранване, уреждат се физиотерапевтичен кабинет и техническа работилница за ремонт на инвентара, закупени са нови хирургични инструменти и се подменя сестринският състав. По идея на д-р П. Стоянов е създадена богата медицинска библиотека. Самият той провежда редица сложни операции, като интервенира дори засегнато сърце и само за няколко години се превръща в най-известния  в страната хирург [7].

Една от най-големите заслуги на д-р П. Стоянов към българското здравеопазване е създаването през 1905 г. на Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза, който е единствен по това време на Балканския полуостров. Началото е сложено с две бараки в местността „Карантина“ (Варна). Още след първата година в санаториума са приети 36 деца, като 16 от тях са изписани здрави, 17 – с подобрение и само 3 – без промяна в състоянието. През 1909 г. с всестранната подкрепа на царица Елеонора (1860-1917), втора съпруга на цар Фердинанд, санаториумът е преместен в местността „Кокодива“ – на север от Варна, където днес е разположен курортният комплекс „Слънчев ден“. Архитектурното оформление и цялото обзавеждане се извършват по идея на българската царица, която не престава да се грижи за всички възникнали проблеми до смъртта си през 1917 г. Създаването на санаториума остава завинаги скъп спомен в паметта на д-р П. Стоянов, а след смъртта му двора на санаториума е издигнат паметник с неговия бюст.

Името на д-р П. Стоянов е свързано и с още една забележителност на гр. Варна – прочутият „Аквариум“, разположен в Морската градина на града. Решение за неговото изграждане е взето през 1906 г., когато цар Фердинанд, тогава още е с княжеска титла, се обръща към директора на Зоологическия парк в Неапол за съдействие, а д-р П. Стоянов влиза в кореспонденция с губернатора на Осака (Япония), който му изпраща планове, чертежи и снимки на аквариума в града. Основният камък на сградата е положен през м. октомври 1906 г., а проектът е изготвен от известния варненски архитект Дабко Дабков (1875-1945) [7].

Малко известен факт от дейността на д-р П. Стоянов е неговото предложение за изграждане на сметоизгаряща инсталация във Варна. През 1908 г. е отпечатана неговата брошура „Изгарянето на сметта като източник на електричество, двигателна сила, топливо и прочие“, в която авторът реалистично оценява евентуалния икономически ефект: „Всъде около големите градове и особено около София човек може да види цели баири от смет, които всъщност представляват злато… За София, уверен съм, че катадневно  най-малко 200-250 конски сили или гният във форма на боклуци, които иначе биха дали електричество за осветлението поне на новите крайни махли или дадени в индустриалния квартал, като електрическа сила, биха хранили няколко фабрики и биха дали на общината най-малко 200-300 000 лева доход [1]. И днес проблемът с битовите отпадъци оставя открит и невралгичен.

През 1918 г. в София е открит Медицинският факултет, а д-р П. Стоянов е избран за професор по хирургична пропедевтика с оперативна медицина, като в началото той преподава и анатомия. През 1920 г. проф. П. Стоянов посещава за осем месеца 23 медицински факултета в Европа, за да почерпи опит при организиране преподаването по хирургия. През следващите 20 години той работи във всички области на хирургията, създава истинска хирургическа школа и подготвя първите български профилирани оператори. Сред видните  негови ученици са професорите Гочо Москов, Бойчо Бойчев, Марин Петров, Антон Червеняков, Георги Капитанов, Петър Алтънков.

Проф. П. Стоянов е основател и пръв председател на Българското хирургическо дружество (1934), дописен член на френските Societe Nationale de Chirurgie (1933) и Academie de Chirurgie (1935), почетен член на Румънското хирургично дружество (1932) и Белградското хирургическо дружество; реферира български и румънски статии по хирургия за немското списание Jahresbericht ṻber die Fortschritte der Chirurgie (1901-1920) [2]. Научното творчество на проф. П. Стоянов обхваща 57 книги, статии, доклади, сред които са и първите български учебници по хирургия: „Обща хирургия“ (1922), „Ръководство по оперативна хирургия (1925), „Ръководство по специална хирургия“ (1926).

Интересно е да се отбележи, че проф. П. Стоянов е полиглот, което проличава от публикациите му в чужбина и запазената кореспонденция. Според неговия син, проф. Аркадий Стоянов (1896-1963) – доктор на математическите науки, баща му владее френски, румънски, немски и английски, а ползва латински, гръцки, италиански и руски. У дома обикновено се говори на руски, тъй като съпругата на проф. П. Стоянов, д-р Нина Лейн (1870-1927), е рускиня от Ростов на Дон [2,7].

Любопитна подробност от биографията на проф. П. Стоянов е неговото участие в аутопсията на народния поет Иван Вазов през 1921 г. В хода на патоанатомичното изследване той установява преживени травматични черепно-мозъчни изменения и прави заключението, че в техен резултат Ив. Вазов за известен период от живота си е бил сляп. Разпитана по-късно, сестрата на поета си спомня за разказаното от майка им, че като юноша, по време на надпрепускване, младежът пада и си наранява главата, а след това за около година губи зрение [6].

Големи са и заслугите на Параскев Стоянов към туризма и алпинизма в България. На 1.08.1895 г. той изкачва връх Гран Комбен (4318 м) в Алпите, а през 1910 г. П. Стоянов публикува книгата „Хигиена на туриста“, която е илюстрирана с различни туристически съоръжения [5].

На 14.11.1940 г. смъртта прекъсва живота и многостранната дейност на проф. Параскев Стоянов. Остават спомените за извършеното от него в медицината, историята и общественото дело, а Медицински университет – Варна с гордост и достойнство носи неговото име. И ако все пак е нужен епитаф за надгробната му плоча, то той би трябвало да бъдe: „Hic quiescit qui numquam quievit“ („Тук почива, който никога не е почивал“).

Доц. д-р Добрин Паскалев, дм

Литература

1. Алексиев И. Проектът на д-р Параскев Стоянов за организиране на сметоизгаряне в България през 1908 г., в: А. Клисарова (ред), Проф. Параскев Стоянов, МУ-Варна, Варна, 2008, 73-81
2. Апостолов  М. Първа университетска хирургична школа. Оперативната, преподавателската и изследователската дейност на проф. Параскев Стоянов и неговата школа, Ibid, 39-51
3. Бакърджиева Т, Д. Ставрев. За рода на д-р Параскев Стоянов, Ibid, 7-11
4. Капинчева И. Проф. д-р Параскев Стоянов и развитието на таласотерапията в България, Ibid, 21-29
5. Милков Л. От „Гран Комбен“ до морското равнище с туристическа кауза в сърцето. Приносът на проф. Параскев Иванов Стоянов за развитието на туризма в България и град Варна, Ibid, 83-91
6. Паскалев Д, Д. Радойнова, А. Кирчева. Смъртта на Иван Вазов: някои медицински факти, Мед преглед, 2007, 43, 2, 114-119
7. Петрова Л. „Варненският период“ от живота и дейността на проф. д-р Параскев Стоянов, в: А. Клисарова (ред), Проф. Параскев Стоянов, МУ-Варна, Варна, 2008, 13-20
8. Петровски И. Съвременното българко здравеопазване от 1877 г. до наши дни, кн. I, София, s.a. 330-331

Медицински университет – Варна и проф. д-р Красимир Иванов, ректор в периода 2012 – 2020г., бяха отличени по повод 140 годишния юбилей от създаването на БЧК – Варна, който бе отбелязан на 10.11.2025 г.  Председателят на националния съвет на Българския Червен кръст акад. Христо Григоров и Генералният директор - проф. д-р Красимир Гигов, връчиха отличия за значим принос към развитието на червенокръсткото дело.

Проф. д-р Красимир Иванов, Ректор на МУ-Варна в периода 2012 – 2020г., бе отличен със звание „Заслужил деятел на БЧК“ за висок и устойчив принос към цялостната хуманитарна дейност на Българския Червен кръст. Припомняме, че през 2014г. проф. Иванов е сред основните идеолози за възстановяване на престижния международен Фестивал на червенокръстките филми.  Тогава, благодарение на усилията на ръководствата на Националния съвет и Областния съвет на Българския Червен кръст и на Медицински университет – Варна фестивалът отново започва да събира зрители от цял свят в морската столица.

МУ-Варна бе отличен с Почетен плакет за продължаващо ползотворно сътрудничество при ръководството на Ректора на проф. д-р Димитър Райков при подготовката на населението за действие при кризисни ситуации, за подкрепата на хуманитарните каузи на червенокръстката организация и особено за Международния фестивал на здравните и червенокръстки филми. Наградата бе връчена от Генералният директор на БЧК проф. Красимир Гигов на проф. д-р Марио Милков, Заместник-ректор „Международно сътрудничество“ в МУ-Варна. От своя страна проф. Милков благодари за сътрудничеството и изрази надежда за реализиране в бъдеще и на други успешни инициативи и връчи плакет и знаме на университета на д-р Петър Радушев – председател на регионалния съвет на БЧК във Варна.

Отличия получиха още   Варненската червенокръстка организация и Варненската и Великопреславска митрополия - МЕДАЛ ЗА ЗАСЛУГИ “БЧК” – златен и г-н Илия Раев - Почетен знак за хуманност – Анри Дюнан.

Невронавигация с новаторска технология, нова операционна маса с всички приставки за неврохирургични интервенции за деца и възрастни, интраоперативен ултразвук за напълно безвредна образна диагностика и роботизирано дигитално С рамо за 3D реконструкция на образа са най-новите придобивки в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Невронавигацията е новаторска технология, която е въведена в медицината. Тя дава възможност на неврохирурзите за изключителна прецизност и щадящ и безопасен достъп при пациенти с мозъчни и спинални тумори и съдова патология. Новата неврохирургична операционна маса разполага с абсолютно всички приставки за интервенции при деца и възрастни. Тя позволява на специалитите да извършват цялата гама черепно-мозъчна и спинална хирургия с най-високо качество на лечение, сравнимо с най-модерните клиники по света. Благодарение на C рамото дозата за рентгеново лъчево натоварване върху пациентите се свежда до минимум, а качеството на образа е много високо и позволява на лякаря да извлече възможно най-много информация.

Операционна от бъдещето! Така определи ръководителят на клиниката проф. д-р Явор Енчев възможностите, които дава новата апаратура на високоспециализирания екип неврохирурзи във Варненската университетска болница „Св. Марина“. Повече за предимствата може да гледате във видеото тук

Благодарение на високотехнологичната апаратура Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна утвърждава позицията си като водещ център в страната за цялата гама неврохирургични интервенции. Модерната апаратурата е осигурена от МУ-Варна, като освен за лечение на пациенти, тя ще се използва и при обучението на студенти и специализанти.