Новини

Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ – Варна е водещ център в България за диагностика и лечение на пациенти с хематологични и онкохематологични заболявания. Годишно в клиниката се лекуват над 3000 пациенти. Благодарение на висококвалифицирания екип и внедряването на най-съвременни терапевтични подходи, болницата предлага лечение по европейски и световни стандарти.

 „Клиниката по клинична хематология на варненската университетска болница предлага всички съвременни възможности за лечение на пациенти с доброкачествени и злокачествени хематологични заболявания от цяла Североизточна България, като пациентите получават пълния обем от дейности, свързани с диагностика, лечение и проследяване“, подчерта началникът на клиниката проф. д-р Илина Мичева. Тя допълни, че през последното десетилетие хематологията преживява истинска революция.

Ако в миналото лечението се е основавало основно на химиотерапия, то днес, според проф. Мичева, в арсенала на специалистите вече са налични таргетни лекарства, моноклонални антитела, биологични и имунологични терапии. Те са насочени към специфични молекули или механизми в туморните клетки и позволяват по-ефективно лечение с по-малко странични ефекти.

В Клиниката по клинична хематология на УМБАЛ „Св. Марина“ специалистите активно прилагат модерни медикаментозни подходи при лечение на остри и хронични левкемии, лимфоми и мултиплен миелом. Проф. Мичева изтъкна, че пациентите получават достъп до най-новите лекарствени средства, включително терапии, които стимулират собствената имунна система да разпознава и унищожава злокачествените клетки.

Костно-мозъчни трансплантации са златен стандарт при тежките заболявания, уточняват лекарите от клиниката. Според тях особено значение в лечението на хематологичните заболявания има трансплантацията на хемопоетични стволови клетки – животоспасяваща процедура, при която увреденият костен мозък се замества със здрави клетки.

Преди 10 години към Клиниката по хематология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна бе разкрито Отделение по трансплантация на стволови клетки. То е единственото в Североизточна България и вече едно десетилетие в него се извършват както автоложки трансплантации със собствени клетки на пациента, така и алогенни трансплантации със стволови клетки от съвместим донор, припомни проф. Мичева. Тя подчерта, че за едно десетилетие в клиниката са извършени 115 алогенни и 250 автоложки трансплантации. За да се осигури възможно най-високата безопасност и ефективност за пациента, процесът включва прецизна подготовка, подбор на донор, високотехнологична лабораторна диагностика и внимателно проследяване след процедурата.

В страната подобни интервенции се правят в още 3 лечебни заведения – две в София и едно в Пловдив.

Клиниката по клинична хематология към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна работи при стриктно спазване на международните стандарти за качество и безопасност. В момента се подготвя за акредитация по JACIE – водещият европейски стандарт за трансплантационни центрове. Специалистите от клиниката изтъкнаха, че варненската университетска болница е и активен член на Европейската асоциация за трансплантация на костен мозък (EBMT) и участва в международни регистри и научни проекти, които осигуряват обмен на опит и въвеждане на най-новите практики в България. Сред приоритетите на Клиниката в близките години са внедряването на иновативни клетъчни терапии като CAR-T клетки, разширяването на програмите за донорство и трансплантация, използване на дигитални технологии за проследяване на пациентите,  участието в международни клинични проучвания за достъп до най-новите медикаменти.

„За пациентите с хематологични и онкохематологични заболявания лечението е дълъг и труден път. Ето защо и нашата цел е да дадем надежда на нашите пациенти и да подобрим качеството им на живот“, сподели проф. Мичева. Благодарение на усилията на ръководството на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и на екипа на клиниката по хематология и трансплантационното отделение, този път е осветен с надежда, професионализъм и грижа. Болницата доказва, че съвременната медицина в България може да бъде на световно ниво – и да предлага шанс за живот на хората, които се нуждаят най-много от него.

Министерството на образованието и науката (МОН) подписа удължаване на националния абонаментен договор с издателство Elsevier до 28 февруари 2029 г. за осигуряването на достъп до информацията в електронните бази данни Science Direct, Scopus, Analytical report Scopus, и аналитичната платформа SciVal.

Споразумението осигурява безплатно публикуване с отворен достъп (Open Access) в хибридните списания на Elsevier за български автори, работещи във висши училища и научни организации, сред които е и МУ–Варна. Новият договор премахва квотите за броя безплатни публикации.

Повече информация относно процеса на публикуване и списъка с допустими списания е достъпна на следния линк:
https://www.elsevier.com/open-access/agreements/bulgaria

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

Предоставяме Ви директни линкове към заглавия на хибридни списания, част от базите данни на Elsevier  и списъка на допустимите според договора на МОН и Elsevier заглавия на списания:

Медицина:
Elsevier Hybrid Journals – Medicine

Дентална медицина:
Elsevier Hybrid Journals – Dentistry

Фармация:
Elsevier Hybrid Journals – Pharmacy

Факултет по обществено здраве (ФОЗ):
Elsevier Hybrid Journals – Public Health

Инструкции за търсене

При отваряне на съответния линк можете да използвате търсачката, като въведете ключова дума и от филтрите изберете опцията „Hybrid Open Access“, за да ограничите резултатите до списания, включени в програмата.

Проверка на допустимите списания

Преди изпращане на статията, препоръчваме винаги да проверявате избраното списание в официалния списък на МОН и Elsevier, който е предоставен в прикачения файл към това съобщение: https://agreements.journals.elsevier.com/bulgarian-national-consortium

МУ-Варна реализира двудневно международно научно събитие, посветено на съвременните подходи в детското клинично хранене, организирано в рамките на проект № BG-RRP-2.004-0009-C02 "Медицински университет - Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)", чрез научна група „Хранене и невроразвитие (NutriLect)“. Тази година по време на форума се проведоха Училище по детско хранене и Международна конференция по детско клинично хранене.

ESPEN Училището по детско хранене се състоя в два специализирани модула от Европейската LLL платформа, посветени на храненето при деца с гастроинтестинални, възпалителни и неврологични заболявания, както и на подходите при ентерално и парентерално хранене. Лектори бяха специалисти от Белгия, Хърватия, Великобритания и България. Те представиха утвърдени клинични практики и практически казуси.

Международната конференция по детско клинично хранене бе посветена на хранителния скрининг и оценка при деца, храненето при деца с церебрална парализа, възпалителни чревни заболявания, еозинофилен езофагит, функционална коремна болка, чернодробни и панкреасни заболявания, както и на ранното детско хранене, хранителни разстройства и невроразнообразие. В конференцията взеха участие специалисти от цялата страна в областта на клиничното хранене, както и представители на ESPGHAN – Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене.

С цел да повишат грижите към децата с хранителни разстройства, специалистите споделиха идеи и опит от практиката си.

Проф. д-р Ружа Панчева – водещ изследовател на Научна група „Хранене и невроразвитие (NutriLect)“ подчерта: „Днес заставаме на един кръстопът между науката и съпричастността и сме обединени от една цел – да дадем на всяко дете шанс да расте“. На форума бяха представени резултатите по проекта на NutriLect, който изследва храненето при деца с невро-дегенеративни заболявания.

Проф. д-р Илза Брокарт от Германия изтъкна, че темата, която представя на конференцията е свързана със специализираната диета в детската гастроентеорология и подчерта, че целта й е да сподели своя опит с пациенти с хранителни разстройства пред повече специалисти.

Проф. д-р Коен Хойзентройт от Белгия заяви: „Един от проектите, върху които работим сега е обзор върху родителите по темата от каква информация се нуждаят по повод за употребата на гастростоми,  какви притеснения имат, какви подобрения очакват“.  Специалистът поясни, че това е проект, който се развива в различни страни чрез групата по недохранване на ESPGHAN и вече има повече от 20 центъра, които искат да участват в този проект.  

Проф. д-р Костас Герасимидис от Великобритания подчерта, че в днешно време има много бюрокрация за това как да се провеждат клиничните проучвания, много са напътствията за провеждането им и има много стриктни регулации. „Основното предизвикателство е, че имаме твърде много идеи и много малко време за реализацията им, но оцеляваме в името на това да подобрим начините, по които лекуваме децата с хронични заболявания чрез храната“, допълни специалистът.

По време на форума много специализанти от МУ-Варна се включиха в постерните сесии със своите разработки за специфичните хранителни нужди.